При предишният ми преход посетих водопада Сувчарско пръскало над село Христо Даново. Бях чел за още един водопад в района - този на река Джафар дере. Реших да продължа с водопадите, въпреки, че в момента в тях няма вода. Бях ходил над Джафар дере през зимата. Качих от село Кърнаре по източното ребро над реката. Заобиколих през Беклемето и слязох по западното ребро. Тогава огледах долината много добре. По средата и имаше огромен скален венец, през който трябваше някак да премина. Понеже спомените ми бяха още съвсем пресни реших, че няма смисъл да се ровя в интернет за това откъде се минава, за колко часа и така нататък. Впоследствие това щеше да ми изиграе лоша шега, но всичко по реда си. Знаех откъде започва пътеката. Началото и беше при моста на старото шосе Троян-Беклемето, съвсем близо до Кърнарското ханче. Село Кърнаре не е точно подбалканско село. Разположено е в полето, сравнително далеч от планината. Истинската изходна точка за маршрути в Стара планина в този район е именно Кърнарското ханче, а не селото. На Кърнарското ханче има храна, вода, надзор за автомобила и най-важното - ханчето е по-близо с цели 2-3 км. до планината. От Кърнарското ханче тръгват цели 4 /четири/ маршрута - към хижа Мъка /маркиран/, към м. Късия Чамлък, към река Джафар дере /някога е бил маркиран/ и към римския път през връх Куртхисар. И така, още рано сутринта, към 7.00 часа си паркирах колата пред ханчето.


                  Кърнарското ханче и част от глутницата черни кучета

   Снимах сградата, заедно с глутницата черни кучета пред нея и тръгнах в посока Джафар дере. В началото се върви по дебела пътека.


                             Началото на пътеката по Джафар дере

   Долината постепенно се стеснява и извисява нагоре. Започват да се показват и първите по-интересни скали.


                                              Скалите над Джафар дере

   Реката се пресича многократно, като се минава и през няколко поляни със силно пареща коприва. В един момент долината се отвори, а пътеката стана широка, като алея в парк. Върви се почти водоравно и спокойно, но само за малко.


                                                   Като алея в парка

   Минава се покрай нещо като бункер, вкопан в земята. Заприлича ми на храма-кладенец при село Гърло само, че онзи храм е отпреди 32 века. Малко след бункера пътеката се разделя на две. От лявата ми страна имаше тясна долина, допълнително стеснена от срутили се скали. Знаех, че водопада е наляво, затова завих натам. Всъщност лявата река не е вече Джафар дере, а Кастрак дере. Така, че по Джафар дере бях дотук. Пътечката започна да лъкатуши през срутищата, като изненадващо се появи и маркировка-единична синя черта.


                                    Маркировката по река Кастрак дере

    Понеже пътеката беше много слаба, предпочетох да следвам синята черта. Пътеката се изкачи рязко към един каменопад, мина покрай едно „бременно” дърво и стигна до малко водопадче.


                             Каменопада и част от долината назад


                                                       "Бременното" дърво

   На това място едва капеше единствената вода по лявата пътека. От раздела на пътеките дотук вървях към 15-20 минути. Качих се над малкото водопадче и веднага излязох на „големия” водопад.


                                     Водопада 

  Поне тогава така си мислех. Водопада прилича доста на Сувчарското пръскало само, че е по-нисък от него. Намира се вдън гората, разположен е на скален венец, има същия зелен мъх по него и завършва с кръгла чаша. Само, че тук чашата беше затлачена от срутили се скали. Въпреки липсата на вода, водопада беше прекрасен. Бях чел, че водопадите са два-голям и малък. Реших, че съм намерил и двата водопада и горд от себе си, тръгнах да се измъквам от дерето. Каква беше покрусата ми на следващия ден, когато отворих интернет и видях истинския водопад. Красив и огромен водопад, който се намираше точно над моя „голям”. Бил съм съвсем близо до него. Ако имаше вода в реката, щях да го чуя и да го намеря. Ако бях отворил интернет и го бях зърнал поне за миг, щях да знам, че има и друг водопад и да го търся. Но така е, когато човек не е подготвен. С две думи не видях големия водопад и ходенето ми се оказа наполовина провал. Но тогава все още не го знаех. От моя „голям” водопад имаше само едно място за излизане нагоре и аз тръгнах към него. Непосредствено над водопада се излиза на малка полянка. От полянката се открива уникална гледка към Червената скала.


                       Червената скала. Двата водопада са точно под нея

   Фотоапарата ми не може да покаже точно цвета на скалите. От моята гледна точка скалите наистина бяха червени. Може би са червени само в този момент, защото ги огрява слънцето.




                   Навсякъде над мен се виждат скални венци

   Над полянката последва малко по-стръмно изкачване. За да  вървя по-водоравно завих леко на изток. Видях и някаква пътечка през листата. Понеже наоколо всичко беше в скални венци, последвах пътечката. Тя много ловко премина между няколко скални венеца и излезе на по-равно място. Там по дърветата имаше жълти точки. Дали не бях излязъл отново на пътеката през Джафар дере така и не разбрах. От равното място нагоре тръгваха няколко пътеки. Хванах една по дебела и след 30 минути излязох над гората, точно под заслон Орлово гнездо.


                                           Джафар дере от края на гората


                           Излизам точно под заслон Орлово гнездо

    Там си налях вода и завих към хижа Дерменка. Бях решил да слизам от билото някъде между Кърнаре и Иганово, но не знаех нито откъде, нито дали има някаква пътека. При връх Дерменка се отклоних малко от пътя, за да снимам долината на Ибче дере.


                                                        На връх Дерменка


                                                  Конете на билото


                        Долината на Ибче дере под връх Дерменка

   Много красива и удобна за спускане долина, но ми беше още рано да слизам. Продължих към хижа Дерменка.


                                                          На хижа Дерменка

   Там също си налях вода и си починах, защото времето беше станало горещо и задушно. От хижата се качих на връх Келкая. Трябваше вече да се ориентирам към слизане. От билния черен път се отклоняваше друг, по слабо използван път, към върха. Билото на Стара планина в този район е гористо и тревисто от север, но от юг е изцяло скалисто. Оказа се, че връх Келкая, освен, че е скалист е и почти отвесен от юг.


     Скалите на връх Келкая и под тях. Вляво е Голямата поляна с хижа Певците

    Оттам не можеше да се слезе. Продължих по билото, а по него нямаше никаква пътека.


               Скалистото централно било на Стара планина от юг


                                                     На връх Келкая

   Вървях през гъста хвойна, под която имаше разхвърляни камъни. Идеално място за чупене на крак. Придвижването ставаше много бавно. Черния път беше съвсем близо от север, но явна никой от туристите не се качва на билото. Малко на изток след връх Келкая излязох на дебела пътека. Видах на GPS-са, че на това място, под билото на планината, беше отбелязана хижа Певците. Реших, че пътеката ще ме изведе на хижата и заслизах надолу. Никъде нямаше маркировка, но пътеката беше дебела и лесно се следваше. Пътеката се спускаше стръмно надолу през рядка букова гора. Скоро излязох на обширна поляна отбелязана на картата като Голямата поляна. В горния и край, до гората, беше изоставената хижа Певците.


                                                         Хижа Певците

   Потърсих вода, но никъде не намерих. Може би хижата е изоставена заради липсата на вода. За сметка на това електрическите жици не бяха откраднати. На оградата на хижата висеше самотна единствената указателна табелка за към хижа Дерменка. Някога маршрута е бил маркиран, но тава е било много отдавна.


        Местността Голяма поляна и хижа Певците в горния и край 

   От долния край на Голямата поляна се открива великолепна панорама военния завод отдолу и цялото Карловско поле. Завода не го снимах нарочно, защото е военен.


                                От Голямата поляна към село Кърнаре

   Отначало опитах да слизам под електрическите стълбове, но те се забиха в едно много отвесно дере. Завих малко по на изток и успях да намеря пътеката. Тя ме изведе на полето, някъде приблизително по средата на военния завод. Добре, че от северната страна на завода има черен път. Завих по него на запад към Кърнаре. В най-западния край на завода се стига до голям кът за отдих с чешма. Местността се казва Благовата сая. Под вековни орехови дървета са иззидани няколко тухлени маси, покрай които минава река. Има и хубава чешма със студена вода. Под дебелата сянка имаше няколко мъже, които ме поканиха да пия с тях ракия. Часът беше към един и половина на обяд, а температурата около 40 градуса. Както бях изморен ми трябваше само една ракия. Мястото беше идеално за почивка и обяд, но аз любезно отказах и продължих към Кърнаре. От прохладната Благова сая излязох на полето при един полупресъхнал водоем. Малко след водоема се излиза на маркираната пътека от Кърнарското ханче за хижа Мъка. При разклона има хубава чешма и огромно орехово дърво.


                         Чешмата при разклона Кърнаре-хижа Мъка 

   Спрях до чешмата с дървото за кратка почивка. Времето беше станало ужасно горещо, направо не се дишаше. Не ми се мърдаше от сянката и чешмата, но нямаше как. Оставаше ми само около километър до ханчето и реших да се понапъна. До колата се домъкнах с последни сили и бързо се напъхах в нея. В заключение мога да кажа, че се получи един от най-кратките и лесни маршрути в Стара планина. И всичко щеше да е наред, ако бях намерил истинския водопад. Затова сега страшно ме е яд. Явно в района пак ще се ходи. Маршрута отсега е ясен. Ще намеря водопада, ще изляза от Кастрак дере колкото се може по-нагоре и ще се спусна към село Христо Даново през пещера Маазата. 

 

                                                            GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

Джафар деле го остави най-добре за следващият април, да има вода. На Певците преди две години имаше трима мъже, които ремонтираха нещо дребно, та помислих че ще живне, но явно не е станало. Те ми казаха и къде да търся пътеката в края на поляната в ляво. Иначе горе като теб ходи по билото от Дерменка с камъните и хвойната докато не попаднах на пътеката за Певците.
За военният завод кой каквото има да снима отдавна го е снимал, няма вече нищо секретно. Намирам за грешен подходът на бившата военна картографска фирма, която упорито не го показва на картите си, че даже и чертае пътеки през него. Навремето като нямаше друга информация бях меко казано сащисан като се озовах пред безкрайната телена ограда с картата на Троянски балкан, според която там беше поле просечено от черни пътища.

Джафар дере може и да го оставя за април, но големия водопад на него непременно трябва да го намеря. Скоро ще пусна и постинг за ходенето към Аневското кале.

Тъй като каза, че следващото ти ходене е през Татарска поляна (а същевременно съм много зает и нямам никакво време да се регистрирам, качвам тракове и т.н., ще го оставя за по-късно) да ти кажа с две думи как е пътят от там. Аз ходих в събота, качих се по твоят трак до Игановска поляна, там обаче веднага след влизането в гората се отбих по пътеката вдясно направо към Гердектепе, отидох до заслона и от там слязох през Татарска поляна до колата (всичко набързо, че пак нямаше време). Има два важни момента:
1. Входът на пътеката - той е доста обрасъл и много трудно откриваем (аз излязох от там), но съответства точно на пътеката показана в BGmountains. Аз там си оставих колата (въпреки твоят съвет), входът се намира на педесетина метра вляво от група от 2-3 масивни сгради с железен портал, приличат на помпена станция, а може и нещо с военно предназначение. Във всеки случай са добре осветени (аз пристигнах преди развиделяване) и са на пет-шест минути път на изток покрай гората от фургона, за който пишеш, виждат се ясно на снимките на Google, точно над трасето за мотокрос.
2. Самата пътека е доста обрасла, особено в долната си част, в средната се следи по-лесно, а нагоре по Татарска поляна на много места се губи, става по-ясна с приближаване към заслона, във всеки случай е много по-неизползвана и трудна за минаване от тази през Игановска поляна, за сметка на това е по-пряка.

Поздрави за минаването по двете пътеки. Ако намериш време качвай трака, знаеш къде. Хубаво е, ако си направил и снимки. Качвай ги и тях. Пътеката през Татарска поляна ще я намеря лесно щом я има на GPS-а. Ще мина по нея само за да е пълна колекцията с пътеките над Иганово. По-трудна ще бъде пътеката по река Леевица. Намерих описание, но не е отбелязана на GPS-са и я няма на нито една карта. Намерих описание и на пътека по река Манастирска. Там е голям джендем и сигурно ще бъде интересно. Чудя се дали да мина по Манастирска, която е по-близо до Иганово или по Леевица. Не знам и дали ще бъде свободен тази седмица.

Качих трака.
След като прочетох твоите планове предишната седмица и аз пропрочетох за минаване по двете реки от Сопот - и двата варианта изглеждат интересни и тежки. Разни хора пишат, че са минавали, ама не става много ясно как и откъде, пък и същите тези казват, че няма проблем от Аневското кале нагоре, докато от снимките ти останах с друго впечатление.

И прочетох много внимателно описанието. Всичко е описано много добре и подробно. След като се реши да пускаш трак сега се надявам да почнеш да пускаш и снимки. Може да ги комбинираш с текста към трака и така ще стане това, което правя и аз. Да регистрираш блог и да пускаш постинги със снимки, текст и трак. Сам виждаш, че липсва информация и, че такива неща са много полезни. Относно трака-наистина е дал отклонение от пътеката в картата. То така и трябва. Всеки GPS дава отклонение. Относно двете реки-за Манастирска четох две неща. Едното е в стария Пътеводител, а другото-от прехода на Огнедишащ. Според Пътеводителя има пътека, която излиза на Почивалото или на средната станция на лифта. Значи минава по половината река, а не по цялата. За прехода си Огнедишащ пише, че на едно място се е дърпал нагоре с въже. Значи няма пътека и не е лесно. И аз останах с такова впечатление гледайки джендема последния път. За Леевица знам, че има стабилна пътека, но не знам дали минава по Купените /между Манастирска и Леевица/ или по самата Леевица. От Аневско кале нагоре наистина няма проблеми. Има слаба пътека, която на места се губи. Предполагам, че с GPS-са ще може да се следва догоре. Аз не съм я търсил изобщо.

Много интересни фотографии, особено на дървесния дънер с издутината.

Радвам се, че оценявате фотографиите. Правени са със съвсем обикновен цифров фотоапарат. Освен това не разбирам нищо от фотография. Няма дори визьор на фотоапарата, а просто натискам копчето. Според мен е по-интересна информацията за пътеките по които вървя.

Много подробни и интересни описания правиш. Молбата ми е да даваш линкове към предишни твои преходи, за които споменаваш в текстовете си. Така ще стигаме до тях по-лесно.
Поздрави!

chapkanov.snimka.bg

Няма защо да съжаляваш, че не си намерил големия водопад в тая суша. Верно, че скалите, които го обграждат също си заслужават, но все пак си струва да се отиде, когато има вода. Между другото от този малкия водопад нагоре си е сериозно катерене, а излизането над скалите на големия водопад не е за хора със слаби нерви. А може би и ние тогава не намерихме най-правилното място. Това вероятно си го гледал - http://evgeniyonkov.blogspot.com/2010/07/blog-post_20.html

И от него разбрах, че не съм видял големия водопад.