Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2012 11:18 - Село ИГАНОВО-връх ГЕРДЕКТЕПЕ-крепост КОПСИС /АНЕВСКО КАЛЕ/-02.09.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 8181 Коментари: 7 Гласове:
10

Последна промяна: 13.09.2012 11:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Село Иганово се намира в полите на Стара планина, между прохода Троян-Кърнаре и град Сопот. През селото е минавал главният римски път Пловдив-Ловеч и затова в подножието на планината са били построени две крепости, които да бранят пътя. По време на турското робство Иганово е било голямо католическо село и се е казвало Калаброво. Заради католическото си население при потушаване на Чипровското въстание селото е напълно унищожено. Унищожителят се е казвал Осман Йеген паша. На мястото на Калаброво е възникнало ново село. Започнали да го наричат с името на пашата-Йегеново, което по-късно станало Иганово. Селото е отдалечено на няколко километра от планината и над него няма известни туристически обекти. Между селото и планината има голям военен завод и бивш военен полигон, който е бил заобграден с ограда. Всичко това е накарало туристите да заобикалят селото, а красивата природа над него да остане незаслужено пренебрегната. От село Иганово към Стара планина има няколко туристически пътеки. Аз си избрах за изкачване маркираната пътека към х. Дерменка през м. Игановска поляна. Поради липсата на туристи, маркировката по тази пътека отдавна не е подновявана. Пътеката не е отбелязана и на нито една GPS-карта. Разбрах за съществуването и по скоро случайно. Добри хора са минавали с GPS по нея и са пуснали GPS-трака в интернет. И така, рано сутринта, си оставих колата при последните къщи на Иганово и без пътека тръгнах през полето на север. Не видях никаква маркировка или указателна табела. Ориентир ми беше някакво бяло петно в най-долната част на гората.

image
    От полето към планината. Вижда се най-долу бялото петно в м. Бялата глина. Оттам минава пътеката.

    Впоследствие се оказа, че това е местността Бялата глина, а пътеката минава точно през нея. Интерес представляват няколко неразкопани от иманярите тракийски могили. Полето между Иганово и планината е било военен полигон и външни хора не са могли да влизат в него. Това е спомогнало тракийските могили да се запазят неразкопани. Подобни неразкопани тракийски могили съм виждал между село Скобелево и пътеката за хижа Соколна. В края на полето отвсякъде се пресичаха черни пътища и пътеки. Трябваше да извадя
GPS-са, за да намеря началото на правилната пътека. При първите дървета на гората черния път стана дебела пътека, която зави към Бялата глина. Почвата в тази местност е чисто бяла и е сигурен ориентир за началото на пътеката. По нагоре се показа и поизбеляла от времето туристическа маркировка. Пътеката е много добре направена на зиг-заг и се следи лесно.

image
                              Пътеката. Има маркировка и лесно се следва

   По средата на изкачването пътеката излиза на Игановската поляна. Това е продълговата поляна с ориентация север-юг. Поляната е много красива, най вече заради скалните венци по централното било над нея.

image
                              Игановска поляна и скалистото било над нея

    От поляната се откриват гледки надолу към Карловското поле и село Иганово, както и в източна посока, към интересните скали, надвесени над река Кюф дере.

image
  Скалите по централното било на Стара планина над Игановска поляна

  Пътеката минава от източната страна на поляната и достига до тенекиена кошара в центъра и. Кошарата е напълно оборудвана и при нужда може да се ползва като заслон. Продължението към билото е над кошарата в северозападна посока.

image
                                  Игановска поляна и село Иганово под нея

   Малко след влизането в гората има немаркирана отбивка, водеща на изток, към връх Гердектепе и хижа Добрила. Щях да ходя точно в тази посока, но реших вместо на изток да продължа на запад, за да разбера откъде минава маркираната пътеката и как се качва на билото. След Игановската поляна пътеката продължава водоравно в западна посока, като пресича поне 5-6 дерета. Минава се през няколко силно обрасли полянки, като на някои от тях пътеката  се губи. В най-горния си край пътеката пресича малка поляна и с леко изкачване излиза на билната пътека Ком-Емине в местността Гьоловете. Отбивката за село Иганово е все още добре маркирана. На билото завих в източна посока и започнах да се изкачвам към най-високия връх в района-Гердектепе /Гюрдуктепе, Гюрдука/. Билото от юг е покрито със скали и скални венци, а пътеката ги избягва, като заобикаля малко от север. На едно място редицата от скали се разкъсва и се отваря „прозорец”. Отбих се от пътеката, за да поснимам панорамата надолу към полето.

image
                              От билото към Карловското поле и село Иганово 

   Както снимах и забелязах отдясно на скалите нещо черно. Реших, че е орел и увеличих докрай зуума на фотоапарата. Слава богу,  наистина беше орел.

image
                                                                  Орел

   На снимките си личи съвсем ясно. За съжаление успях да направя само три снимки и птицата отлетя. Продължих на изток и изкачих връх Гердектепе. Върха е гол и е от типа „наблюдателница”. Вижда се цялото Старопланинско било от връх Вежен на запад до величествената Амбарица на изток.

image
  Стара планина от Гердектепе до връх Вежен. Бялото е хижа Дерменка

image
                         Връх Амбарица и долината на река Черни Осъм
   
    На север е уникалната долина на река Черни Осъм и рида Хайдука над нея, а на юг под мене се е ширнало цялото Карловско поле. В дъното на полето е дългата верига на Средна гора, която в този участък изглежда по-висока от Стара планина. След връх Гердектепе се влиза за малко в боровата гора Чамлъка и се излиза на Ярдъчливата поляна. В средата на поляната има паметник на загиналата тук Боряна. На Ярдъчлива поляна излиза и друга пътека от село Иганово-тази през Татарска поляна. Малко след паметника на Боряна се стига до разклон. Основния път завива наляво към хижа Добрила, а аз завих надясно към хижа Незабравка. Първоначално се върви само по черен път, а после излиза и добре маркирана туристическа пътека. Минах по пътеката, но това се оказа безсмислено. Пътеката върви отдолу под черния път без да го съкращава. Малко преди хижа Незабравка пътеката излиза отново на пътя. Голямата и лесно достъпна хижа Незабравка се оказа затворена за туристи.

image
                                                            Хижа Незабравка

image
                            Барикадата и бодливата тел на входа на хижата

   Входа и е барикадиран с пейки, а около пейките за по-сигурно има омотана бодлива тел. Барикадирана беше и чешмата в двора на хижата. В беседката на двора седяха няколко човека и се наложи да ги моля да ме пуснат вътре, за да си налея вода. Малко след хижата е началото на пътеката за крепостта Копсис /Аневско кале/. Планът ми беше да слизам оттам, за да разгледам крепостта. В началото на пътеката стояха няколко говедари и си говореха. Като разбраха какво искам да направя не повярваха на ушите си и се завайкаха в хор. Казаха ми, че съм щял да си счупя главата по камъните и други подобни. Насочиха ме към друга пътека, която тръгвала някъде от средната станция на лифта. Като погледнах джендема надолу и мене ме хвана страх и реших да ги послушам. Впоследствие се оказа, че са били прави. Пътеката през Курудере е много стръмна и в горния си край камениста. Минава и покрай няколко отвесни места. Продължих надолу по черния път.

image
                        Лифта и долината на река Манастирска зад него

   Той ме спусна доста рязко и бързо към средната лифтова станция.

image
                           Средната лифтова станция и град Сопот зад нея

   Стигнах до едно по-обгледно място над така нареченото Почивало и оттам видях крепостта.

image
    Крепост Копсис /Аневско кале/. Ще се спускам към нея по реброто вдясно

   Към нея водеше едно по-меко и оголено ребро, идеално за спускане. Освен това бях слязъл вече доста надолу и крепостта изглеждаше близо. Зарязах черния път и по кози пътечки се заспусках надолу. Целта ми беше не да вървя направо към крепостта, а да опитам да изляза на пътеката, която тръгва от хижата.

image
                                               На запад стигам до отвесно място.  

  Вместо на юг завих малко на югозапад и скоро стигнах до продълговата поляна.
GPS-а показа, че трябва да съм върху пътеката, обаче нея никаква я нямаше. То кой ли, освен мене, се навира в тоя джендем. Говедарите се оказаха прави. Най-добре е спускането към крепостта да стане така, както го направих аз. Не от самата хижа Незабравка, а от средната лифтова станция. В долния край на поляната вече бях на нивото на крепостта.

image
                   Крепостта между двата ръкава на река Курудере  

   Към нея водеше много тънко ребро, отвесно от западната страна. Тръгнах по най-горната част на реброто, като се движех по съвсем тънка пътечка. Малко преди крепостта пътечката стана по-дебела, а отляво излезе още една пътека и маркировка със сини стрелки. В края на реброто има разхвърляни тук-там скали. Трябваше да избирам откъде да ги  заобикалям и тук сините стрелки много ми помогнаха. Стигнах до подножието на крепостта, а тя е построена на непристъпно място. Беше отвесно от всички страни. Към крепостта нагоре имаше опънато стоманено въже.

image
                     Тънкото ребро към крепостта и началото на въжето

image
        Въжето. Мястото е отвесно и изкачването става само по въжето

   Издърпах се по него и влязох в крепостта. Стените на северната кула и на цитаделата са запазени на височина 12-14 метра.

image
                                                  Северната кула и цитаделата

   Понеже крепостта е строена върху отвесни скали, отдалече изглежда още по-висока и непристъпна. За да се отиде от северната кула към центъра на крепостта трябва да се мине по ламаринен мост, опнат над много отвесен участък.

image
      Стената на северната кула и ламариненото мостче вдясно

image
                             Мостчето и джендема на река Курудере 

   Изкачването към цитаделата също си е доста страшно. Цитаделата е построена върху отвесни скали, които стърчат много над останалата част от крепостта. За да се стигне догоре трябва да се изкачат три ламаринени стълби, забити в отвесните скали от северната страна.

image
                                                                 Цитаделата

image
                                          Стълбите нагоре към цитаделата

   Тръгнах да се качвам аз по стълбите, а те яко се заклатиха над бездната. Адреналина ми се вдигна, но изкачване си заслужава. Отгоре се вижда целия свят. Особено красива е гледката към джендема на река Курудере.

image
    Изглед от цитаделата към крепостната стена, северната кула и река Курудере

   В най-горната част над реката има огромен и отвесен скален венец. Цялата околност е с разпръснати из нея чудни скали, като няколко високи и отвесни скали има и по-средата на дерето. От крепостта може да се излезе само напред. По средата на цитаделата има една дупка в камъните. За да се излезе от крепостта туриста трябва да се провре през дупката.

image
            Стените на цитаделата и дупката през която трябва да се мине

image
                                                          Към Анево и Сопот

   От южната страна на крепостта реброто става по-меко и водоравно.

image
                    Излизането от крепостта може да стане само на юг

   Има дебела пътека, маркирана със синя-жълта маркировка. Пътека се спуска на зиг-заг към полето, като най-долу има и указателни табелки.

image
        Пътеката към крепостта от юг е широка и добре маркирана

    На полето завих по черен път към Иганово. Пътя пресича река Курудере, където е единствената вода при спускането. След реката се излиза на военния полигон. Там видях поне 5-6 неизбухнали снаряда от тези, които ги дават по телевизията, като много опасни. Цялото поле е набраздено от релсови линии, разположени в най-различни посоки. Явно по тях са дърпали движещи се мишени.

image
                                                   От полето към крепостта

   В края на полигона се стига до гробището на село Иганово. Четох, че някъде там има запазен участък от стария римски път, но не го търсих. Времето беше много горещо, а на мен ми беше време за почивка. Влязох в селото и седнах до първата чешма.    

image
                                                      GPS трак  
ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
10



1. анонимен - Антон
13.09.2012 21:35
Смятах да не пиша по тази тема, защото вече я обсъдихме подробно авансово в предишната, а и минах част от маршрута. Но не се въздържах, защото това по мое мнение е най-доброто ти описание - с исторически данни и много подробни сведения, пък няма коментари. Положил си усилия да обогатиш себе си и си споделил с нас - благодаря!
цитирай
2. pelitko - И аз благодаря!
14.09.2012 08:30
Май така с историческите сведения наистина става по-добре. Аз тази седмица съм плътно зает, а така ми се ходеше. Може би следващата ще успея и пак ще пиша.
цитирай
3. qbylkovcvqt - На мен също ми беше много интересно. ...
15.09.2012 08:22
На мен също ми беше много интересно. Не знаех нищо за тази крепост. През седмицата надникнах, но днес се върнах да прочета спокойно. ... Още едно място, което вече ми се иска да видя отблизо. :)

Усмивки!
цитирай
4. pelitko - Благодаря за усмивките!
15.09.2012 08:34
Радвам се, че има хора които харесват постинга. Крепостта е много интересна и като история и като природа. Маршрута е идеален за един ден. Непременно идете и я вижте.
цитирай
5. hadzapi - А колко е като ходене - бавно ходене от Сопот до крепостта, долу го дават, че е 2 км.,
20.11.2012 16:18
от главния път, но колко е самият маршрут?
цитирай
6. pelitko - Здравейте!
20.11.2012 16:50
Аз се спусках от билото надолу към крепостта. От Сопот нагоре към крепостта с бавно ходене мисля, че не е повече от 1.30-2 часа.
цитирай
7. shtaparov - Страхотни, красиви и вълнуващи ...
12.01.2013 23:38
Страхотни,красиви и вълнуващи местенца!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 1057609
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 295
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031