Най-после дойде ред и на любимия ми район в Стара планина-този над Сопот, Карлово и Калофер. За качване от Сопот нагоре се спрях на две пътеки. Едната е по река Леевица и е подробно описана в интернет. Другата е през Сопотските Купени. За нея в интернет намерих само снимки. Избрах си пътеката през Купените заради гледките. Пътеката върви по реброто между реките Леевица и Манастирска. По долините на реките няма панорами, еднообразно е и дълго време не знаеш къде си. Началото на пътеката през Сопотските Купени е зад ресторант „Къщата”. Ресторанта се намира до последните къщи в северния край на града, непосредствено над центъра. Пред ресторанта има голям паркинг и малък параклис.


                   От Сопот към Купените. Вдясно е ресторант "Къщата". 

   Тръгва се през изкуствено засадена борова гора. Буковата гора над Сопот е била изсечена още в края на 19-ти век. Наложило се е изкуствено да се залесява, защото реките Леевица и Манастирска са започнали да залива града. В боровата гора имаше множество пътеки и се наложи да проявя цялото си въображение, за да нацеля вярната пътека. Реброто към Купените в началото е доста широко, като по-нагоре постепенно се стеснява. Пътеката завива на североизток, достига близо до долината на река Леевица и излиза на малка поляна. В края на поляната има скромен паметник, който напомня за зловещите събития през 1877 г..


          Паметника на загиналите сопотските граждани през 1877 г.
   
   По време на руско-турската война населението на град Сопот тръгва да бяга от настъпващите турци по долината на река Леевица. Част от турците предварително са се изкачили до сегашната хижа Добрила и от там са се спуснали надолу по реката. Сопотчани се оказват в капан – турците са и от долу и от горе. Няма измъкване от масовата сеч в тясната клисура на река Леевица. Не успява да се спаси и бащата на поета Иван Вазов. Пет години по-късно, през 1882 г., Иван Вазов минава по тази пътека, за да посети лобното място на баща си. След поляната с паметника пътеката започва стръмно да се изкачва нагоре, като следва западния склон над реката. След около 30 мин. се стига до по открито място с надвесени над бездната скали. От там се открива първата панорама към Сопот и към долината на река Леевица.


                                        Река Леевица и град Сопот

   
                                  Долината на река Леевица

    След панорамното място се излиза на папратлива поляна, заобикаля се отдясно и се излиза на друго обгледно място.


                                           Реброто със Сопотските Купени

   Този път гледката е на север към Купените и към безкраен, много стръмен и гол скат-Злия пролез. Злия пролез е запречил цялата долина от север.


         Големия Купен, долината на Леевица и Злия пролез в дъното

   Над него е известното Залъмово кладенче. При кладенчето се събират двете сопотски пътеки-през Купените и по река Леевица. Малко след панорамата към Купените пътеката се изкачва на „гърба” на първия и най-нисък Купен. Излиза се на гола поляна в западния край на която има кошара. От поляната започва така нареченото Остро бърдо. Широкото до тук ребро се стеснява до няколко десетки метра, а по-нагоре и до няколко крачки. От поляната с кошарата бързо стигнах до подножието на втория Купен. Там пътеката се раздвоява. Купена може да се подсече по водоравна пътека от изток, а може и да се изкачи. Времето беше много топло, вече се бях поуморил и предпочетох да продължа по водоравната пътека. Както винаги по такива подсичащи пътеки не се печели много. Пътека се оказа водоравна само в началото, после слиза надолу и съответно изкачва. След подсичането стъпих на „гърба” и на Средния Купен.


                                           На гърба на Средния Кепен

    Реброто напред към Големия Купен беше много тънко, водоравно и с дебела пътека отгоре. Мястото е много красиво. Пейзажа е алпийски с безразборно разхвърляни скали и накацали върху тях брезички.


                                             Реброто към Големия  Купен

   Гледките са и от двете страни на реброто към долините на Леевица и на Манастирска река. В най-горния край на Манастирска река, над красив скален венец, се виждат връх Добрила и хижа Добрила.


  Скалния венец над река Манастирска, връх Добрила и хижа Добрила вдясно под върха


                      От Купените към върховете Залъмца и Амбарица

   На отсрещния, западен скат на река Манастирска се вижда и средната лифтова станция. В подножието на Големия Купен реших да се откажа от подсичащата пътека и да изкача върха. То и без това за този ден друго изкачване нямаше. След 30-тина минути бях на връх Големия Купен.


     На връх Голям Купен. Под него се виждат средния и малкия Купени и град Сопот


         От връх Голям Купен към Злия пролез, Залъмца и Амбарица

   Оказа се, че този връх не е най-високия по реброто. На север от него има още 2-3 безименни Купена и всичките са по-високи от Големия Купен. От върха последва влизане в борова гора, подсичане на следващите Купени и излизане над гората в м. Конарското. Конарското е гола поляна с уникални гледки към долината на река Леевица с надвесени над нея огромни скали, към бездната на непроходимата за туристи река Манастирска и към връх Амбарица.


                               Долината на река Леевица от м. Конарското


                                                       Река Манастирска


                    Връх Амбарица и под него местността Арменица

   В северния край на поляната е пътеката от хижа Добрила към хижа Васил Левски /Южния път/. Под пътеката намерих чешма. От Сопот до тук това беше единствената вода. От поляната Конарското продължих по Южния път на изток към Залъмовото кладенче. Пътеката е почти водоравна, времето слънчево, а прекрасните пейзажи следват един след друг.


                                                       Залъмовото кладенче


   Паметната плоча в чест на посещението на Иван Вазов на кладенчето

   На Залъмовото кладенче срещнах група от 20 годишни туристки, коя от коя по-хубави. Обясних им как да стигнат до връх Ботев и продължих напред. При Залъмовото кладенче се влиза за малко в гората и се върви известно време на сянка. След излизането от гората слънцето яко ме напече, но пък получих пълна компенсация от гледките които се откриха.


                    Южния път, Карловските Купени и връх Ботев


           Долината на Малката река, рида Хубавец и масива Равнец
 
   Напред е централното било на Балкана с Карловските Купени и връх Ботев. Под мен е алпийската долина на Малката река. Погледа минава по рида Хубавец, прехвърля се към долината на Големата река и спира в масива Равнец.


                                  Връх Амбарица и подсичащата пътека


  Към върховете Костенурката и Жълтец. Вляво под билото е м. Топалица.


    Долината на Голямата река и над нея м. Дюза. По средата се белее хижа Васил Левски. 

    Заобиколих набързо връх Амбарица, подсякох Карловските Купени и се озовах в м. Топалица. Местността е красиво алпийско пасище, заобиколено от три страни от върховете Купена, Кръстците и Костенурката.


                                                Местността Топалица

  От четвъртата страна е Сладкото дере. По него се спуска пътеката към хижа Васил Левски.


                                                         Сладкото дере

  Снимах за последно върховете и се спуснах към хижата. Въпреки хубавото време на хижа Васил Левски нямаше никой.


                                                Хижа Васил Левски

    Само няколко кокошки се бяха свряли на сянка под масата. Обядвах набързо и заслизах по Голямата река надолу. Часът беше към 14, а до Карлово ми оставаха още 4 часа ходене.  Минавал съм по тази пътека много пъти и в началото ми беше малко еднообразна. После започнах да пресичам реката по многобройните мостчета и стана по-интересно. Срещнах и няколко туристи. Всички бързаха нагоре към хижата, а аз пък слизах. Времето доста напредна и затова не спирах за снимки. Спрях само да си налея вода на хижите Балкански рози и Хубавец.


                                                     Хижа Балкански рози


                                                          Хижа Хубавец

   Тук вече имаше по-сериозно присъствие на туристи. Спрях естествено и на гроба на страшната Баба Меца Стръвница.


                                         Гробът на Баба Меца Стръвница

    Винаги спирам на това място за почивка. Едва когато стигнах близо до Карлово се спрях за няколко снимки към джендема на Стара река и към града.


                                                Джендема на Стара река


                                                      Град Карлово

    Около 17.30 часа стигнах до автобусната спирка в Карлово. Автобуса дойде почти веднага и след броени минути си бях при колата в Сопот.

                                                                               GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ


GPS track
   

Това си е сериозно ходене за един ден. Ние го взехме за два, от Карлово до Сопот, и то накрая с лифта надолу. Но през хижа Добрила.
http://lubara.blog.bg/turizam/2012/07/16/hija-quot-vasil-levski-quot-i-hija-quot-dobrila-quot.979744

Четох за Вашето ходене до връх Исполин. Ходенете от Сопот до Карлово си беше сериозно, но чакай да прочетеш следващото. Направо грандиозно. Скоро ще го пусна и него.

С нетърпение. Централна Стара планина ми е любима. Там, или на друго място, все си е голяма тръпка.

Тази година съм по Централна Стара планина от юг. Догодина съм от север.

Имам още много преходи за описване. Напоследък нещо нямам свободно време. Ще гледам да опиша поне последното ходене от тази събота.

Какво ти грандиозно, то си е невероятно за немаратонец!
Качвал съм се от Карлово по Стара река до Дюза и от там съм слизал през Равнец. За мен това е максимума, за да има удоволствие. Ама качване през Равнец до Ботев и слизане по още по-дълъг маршрут - явно си в много добра форма. Мен вече колената започват да ме болят надолу.
Макар, че като се замисля онзи път, когато се видяхме над Овчарци, пак беше ходил по подобен като разстояние и денивелация маршрут?
Относно Сопот - непременно ще мина по твоя трак, но ще сляза по Леевица от Залъмовото кладенче, пътеката Добрила-Левски ми е омръзнала, а и пътя си е доста. Може би, обаче, ще бъде напролет.
За съжаление последният уикенд го пропуснах по семейни причини...

Последния маршрут е 35 км. и обща денивелация 2800 м. Абсолютен кеф. За съжаление тази събота и аз съм зает по семейни причини. А Сопотския маршрут го препоръчвам на всички. Много е красиво на Сопотския Голям купен. За река Леевица-четох във форума, че са търсили началото на пътеката от Залъмовото кладенче надолу, но не са я намерили. Според мен началото трябва да се търси към Ирелтията, по източния склон на Леевица.

Не знам дали е важно, но като пуснах поста около 10 мин. не го виждах, в същото време показваше брой на постовете с 1 повече от видимите. После ти като пусна твоя се повтори същото.

Може би сайта е претоварен. А може и някой предварително да чете!?

събуди един хубав спомен отпреди 20 години.
По същия маршрут минах с колеги един съботен юлски ден след едноседмична командировка в Карлово. Съпреживях отново прекрасното преживяване ! Ще потърся снимките си , за сравнение .... :)

Пожелавам Ви още много приятни спомени и прекрасни преживявания.

Здравей, Чавдаре!
Имах предчувствието, че ще сме в един и същи район този уикенд. Тръгнали сме в един и същи час, но аз ходих в петък. Разбира се, твоят маршрут е по-дълъг. Хубавото е, че подходите са различни, та може следващият път да ги разменим :). Макар че, чистно казано мисле да се кача през Гьозкая (Глезкая) и да сляза през Араповската мандра. В последният момент ми дойде музата, че сигурно ти ще минеш през Гьозкая и реших да сменя пътя.
Гледките по билото са страхотни, ако си бях взел и фотоапарата, а не телефона...
Снимките са на https://picasaweb.google.com/103797713272872049263/aKmvnE#
Нещо не можаш да приложа линка в bgmountains.

Разгледах снимките. Страхотни са! Сигурно ги обработваш с някаква програма. Качил си се през връх Калето. И аз се чудех дали да мина оттам. Ще пусна утре и трака в bgmountains и ще гледам да напиша нещо за ходенето преди до Ботев и сега за Равнец. Следващият път ще ходя по Пенчовска планина към водопадите. Южния джендем засега го оставям за догодина.

Прекрасен постинг, фантастични снимки ! Амбарица съм виждал зимно време от пътя Троян - Кърнаре. Очарова ме, а изгледът мога да сравня, от това което съм виждал, само с Матерхорн. Само, че ефектът там е смазващ
Поздрави!

Благодаря за думите. Пожелавам Ви да видите връх Амбарица от близо и то през зимата. На себе си пожелавам да видя от близо Матерхорн. Казват, че иглата му се извисява на два километра отвесно над околността. Ще се радвам да споделите мнения и за други постинги в блога ми.

И аз ви пожелавам да видите Матерхорн! Една огромна, правилна пирамида, извисяваща се с над 1500 метра над всички върхове в околността. Човек се стъписва, осъзнавайки колко е малък.
Природата ни съперничи с тази на Швейцария, липсват ни само ледниците и големите езера. Но те са добри стопани и добре се грижат за нея. Ние осакатяваме природата, най вече със строителството. Там човек усеща духа на миналите десетилетия, дори столетия. Дано се поправим!
Поздрави!