Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2012 12:44 - гр.СОПОТ-СОПОТСКИТЕ КУПЕНИ, хижа ВАСИЛ ЛЕВСКИ-град КАРЛОВО-29.09.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 16805 Коментари: 16 Гласове:
9

Последна промяна: 10.10.2012 19:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     Най-после дойде ред и на любимия ми район в Стара планина-този над Сопот, Карлово и Калофер. За качване от Сопот нагоре се спрях на две пътеки. Едната е по река Леевица и е подробно описана в интернет. Другата е през Сопотските Купени. За нея в интернет намерих само снимки. Избрах си пътеката през Купените заради гледките. Пътеката върви по реброто между реките Леевица и Манастирска. По долините на реките няма панорами, еднообразно е и дълго време не знаеш къде си. Началото на пътеката през Сопотските Купени е зад ресторант „Къщата”. Ресторанта се намира до последните къщи в северния край на града, непосредствено над центъра. Пред ресторанта има голям паркинг и малък параклис.

image
                   От Сопот към Купените. Вдясно е ресторант "Къщата". 

   Тръгва се през изкуствено засадена борова гора. Буковата гора над Сопот е била изсечена още в края на 19-ти век. Наложило се е изкуствено да се залесява, защото реките Леевица и Манастирска са започнали да залива града. В боровата гора имаше множество пътеки и се наложи да проявя цялото си въображение, за да нацеля вярната пътека. Реброто към Купените в началото е доста широко, като по-нагоре постепенно се стеснява. Пътеката завива на североизток, достига близо до долината на река Леевица и излиза на малка поляна. В края на поляната има скромен паметник, който напомня за зловещите събития през 1877 г..

image
          Паметника на загиналите сопотските граждани през 1877 г.
   
   По време на руско-турската война населението на град Сопот тръгва да бяга от настъпващите турци по долината на река Леевица. Част от турците предварително са се изкачили до сегашната хижа Добрила и от там са се спуснали надолу по реката. Сопотчани се оказват в капан – турците са и от долу и от горе. Няма измъкване от масовата сеч в тясната клисура на река Леевица. Не успява да се спаси и бащата на поета Иван Вазов. Пет години по-късно, през 1882 г., Иван Вазов минава по тази пътека, за да посети лобното място на баща си. След поляната с паметника пътеката започва стръмно да се изкачва нагоре, като следва западния склон над реката. След около 30 мин. се стига до по открито място с надвесени над бездната скали. От там се открива първата панорама към Сопот и към долината на река Леевица.

image
                                        Река Леевица и град Сопот

   image
                                  Долината на река Леевица

    След панорамното място се излиза на папратлива поляна, заобикаля се отдясно и се излиза на друго обгледно място.

image
                                           Реброто със Сопотските Купени

   Този път гледката е на север към Купените и към безкраен, много стръмен и гол скат-Злия пролез. Злия пролез е запречил цялата долина от север.

image
         Големия Купен, долината на Леевица и Злия пролез в дъното

   Над него е известното Залъмово кладенче. При кладенчето се събират двете сопотски пътеки-през Купените и по река Леевица. Малко след панорамата към Купените пътеката се изкачва на „гърба” на първия и най-нисък Купен. Излиза се на гола поляна в западния край на която има кошара. От поляната започва така нареченото Остро бърдо. Широкото до тук ребро се стеснява до няколко десетки метра, а по-нагоре и до няколко крачки. От поляната с кошарата бързо стигнах до подножието на втория Купен. Там пътеката се раздвоява. Купена може да се подсече по водоравна пътека от изток, а може и да се изкачи. Времето беше много топло, вече се бях поуморил и предпочетох да продължа по водоравната пътека. Както винаги по такива подсичащи пътеки не се печели много. Пътека се оказа водоравна само в началото, после слиза надолу и съответно изкачва. След подсичането стъпих на „гърба” и на Средния Купен.

image
                                           На гърба на Средния Кепен

    Реброто напред към Големия Купен беше много тънко, водоравно и с дебела пътека отгоре. Мястото е много красиво. Пейзажа е алпийски с безразборно разхвърляни скали и накацали върху тях брезички.

image
                                             Реброто към Големия  Купен

   Гледките са и от двете страни на реброто към долините на Леевица и на Манастирска река. В най-горния край на Манастирска река, над красив скален венец, се виждат връх Добрила и хижа Добрила.

image
  Скалния венец над река Манастирска, връх Добрила и хижа Добрила вдясно под върха

image
                      От Купените към върховете Залъмца и Амбарица

   На отсрещния, западен скат на река Манастирска се вижда и средната лифтова станция. В подножието на Големия Купен реших да се откажа от подсичащата пътека и да изкача върха. То и без това за този ден друго изкачване нямаше. След 30-тина минути бях на връх Големия Купен.

image
     На връх Голям Купен. Под него се виждат средния и малкия Купени и град Сопот

image
         От връх Голям Купен към Злия пролез, Залъмца и Амбарица

   Оказа се, че този връх не е най-високия по реброто. На север от него има още 2-3 безименни Купена и всичките са по-високи от Големия Купен. От върха последва влизане в борова гора, подсичане на следващите Купени и излизане над гората в м. Конарското. Конарското е гола поляна с уникални гледки към долината на река Леевица с надвесени над нея огромни скали, към бездната на непроходимата за туристи река Манастирска и към връх Амбарица.

image
                               Долината на река Леевица от м. Конарското

image
                                                       Река Манастирска

image
                    Връх Амбарица и под него местността Арменица

   В северния край на поляната е пътеката от хижа Добрила към хижа Васил Левски /Южния път/. Под пътеката намерих чешма. От Сопот до тук това беше единствената вода. От поляната Конарското продължих по Южния път на изток към Залъмовото кладенче. Пътеката е почти водоравна, времето слънчево, а прекрасните пейзажи следват един след друг.

image
                                                       Залъмовото кладенче

image
   Паметната плоча в чест на посещението на Иван Вазов на кладенчето

   На Залъмовото кладенче срещнах група от 20 годишни туристки, коя от коя по-хубави. Обясних им как да стигнат до връх Ботев и продължих напред. При Залъмовото кладенче се влиза за малко в гората и се върви известно време на сянка. След излизането от гората слънцето яко ме напече, но пък получих пълна компенсация от гледките които се откриха.

image
                    Южния път, Карловските Купени и връх Ботев

image
           Долината на Малката река, рида Хубавец и масива Равнец
 
   Напред е централното било на Балкана с Карловските Купени и връх Ботев. Под мен е алпийската долина на Малката река. Погледа минава по рида Хубавец, прехвърля се към долината на Големата река и спира в масива Равнец.

image
                                  Връх Амбарица и подсичащата пътека

image
  Към върховете Костенурката и Жълтец. Вляво под билото е м. Топалица.

image
    Долината на Голямата река и над нея м. Дюза. По средата се белее хижа Васил Левски. 

    Заобиколих набързо връх Амбарица, подсякох Карловските Купени и се озовах в м. Топалица. Местността е красиво алпийско пасище, заобиколено от три страни от върховете Купена, Кръстците и Костенурката.

image
                                                Местността Топалица

  От четвъртата страна е Сладкото дере. По него се спуска пътеката към хижа Васил Левски.

image
                                                         Сладкото дере

  Снимах за последно върховете и се спуснах към хижата. Въпреки хубавото време на хижа Васил Левски нямаше никой.

image
                                                Хижа Васил Левски

    Само няколко кокошки се бяха свряли на сянка под масата. Обядвах набързо и заслизах по Голямата река надолу. Часът беше към 14, а до Карлово ми оставаха още 4 часа ходене.  Минавал съм по тази пътека много пъти и в началото ми беше малко еднообразна. После започнах да пресичам реката по многобройните мостчета и стана по-интересно. Срещнах и няколко туристи. Всички бързаха нагоре към хижата, а аз пък слизах. Времето доста напредна и затова не спирах за снимки. Спрях само да си налея вода на хижите Балкански рози и Хубавец.

image
                                                     Хижа Балкански рози

image
                                                          Хижа Хубавец

   Тук вече имаше по-сериозно присъствие на туристи. Спрях естествено и на гроба на страшната Баба Меца Стръвница.

image
                                         Гробът на Баба Меца Стръвница

    Винаги спирам на това място за почивка. Едва когато стигнах близо до Карлово се спрях за няколко снимки към джендема на Стара река и към града.

image
                                                Джендема на Стара река

image
                                                      Град Карлово

    Около 17.30 часа стигнах до автобусната спирка в Карлово. Автобуса дойде почти веднага и след броени минути си бях при колата в Сопот.

image 
                                                                            
  GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ


GPS track
   




Гласувай:
9



1. lubara - Поздрави, pelitko!
10.10.2012 12:54
Това си е сериозно ходене за един ден. Ние го взехме за два, от Карлово до Сопот, и то накрая с лифта надолу. Но през хижа Добрила.
http://lubara.blog.bg/turizam/2012/07/16/hija-quot-vasil-levski-quot-i-hija-quot-dobrila-quot.979744
цитирай
2. pelitko - Поздрави Lubara!
10.10.2012 13:03
Четох за Вашето ходене до връх Исполин. Ходенете от Сопот до Карлово си беше сериозно, но чакай да прочетеш следващото. Направо грандиозно. Скоро ще го пусна и него.
цитирай
3. lubara - Поздрави, pelitko!
10.10.2012 17:23
С нетърпение. Централна Стара планина ми е любима. Там, или на друго място, все си е голяма тръпка.
цитирай
4. pelitko - Там е!
10.10.2012 19:15
Тази година съм по Централна Стара планина от юг. Догодина съм от север.
цитирай
5. pelitko - Благодаря и на двамата за коментарите!
11.10.2012 09:05
Имам още много преходи за описване. Напоследък нещо нямам свободно време. Ще гледам да опиша поне последното ходене от тази събота.
цитирай
6. анонимен - Антон
11.10.2012 14:39
Какво ти грандиозно, то си е невероятно за немаратонец!
Качвал съм се от Карлово по Стара река до Дюза и от там съм слизал през Равнец. За мен това е максимума, за да има удоволствие. Ама качване през Равнец до Ботев и слизане по още по-дълъг маршрут - явно си в много добра форма. Мен вече колената започват да ме болят надолу.
Макар, че като се замисля онзи път, когато се видяхме над Овчарци, пак беше ходил по подобен като разстояние и денивелация маршрут?
Относно Сопот - непременно ще мина по твоя трак, но ще сляза по Леевица от Залъмовото кладенче, пътеката Добрила-Левски ми е омръзнала, а и пътя си е доста. Може би, обаче, ще бъде напролет.
За съжаление последният уикенд го пропуснах по семейни причини...
цитирай
7. pelitko - Здравей Антоне!
11.10.2012 15:29
Последния маршрут е 35 км. и обща денивелация 2800 м. Абсолютен кеф. За съжаление тази събота и аз съм зает по семейни причини. А Сопотския маршрут го препоръчвам на всички. Много е красиво на Сопотския Голям купен. За река Леевица-четох във форума, че са търсили началото на пътеката от Залъмовото кладенче надолу, но не са я намерили. Според мен началото трябва да се търси към Ирелтията, по източния склон на Леевица.
цитирай
8. анонимен - Антон-технически въпрос
11.10.2012 15:45
Не знам дали е важно, но като пуснах поста около 10 мин. не го виждах, в същото време показваше брой на постовете с 1 повече от видимите. После ти като пусна твоя се повтори същото.
цитирай
9. pelitko - И аз го забелязах
11.10.2012 16:30
Може би сайта е претоварен. А може и някой предварително да чете!?
цитирай
10. анонимен - Прочетеното и видяното
16.10.2012 15:17
събуди един хубав спомен отпреди 20 години.
По същия маршрут минах с колеги един съботен юлски ден след едноседмична командировка в Карлово. Съпреживях отново прекрасното преживяване ! Ще потърся снимките си , за сравнение .... :)
цитирай
11. pelitko - Радвам се!
16.10.2012 16:17
Пожелавам Ви още много приятни спомени и прекрасни преживявания.
цитирай
12. анонимен - Антон
22.10.2012 17:17
Здравей, Чавдаре!
Имах предчувствието, че ще сме в един и същи район този уикенд. Тръгнали сме в един и същи час, но аз ходих в петък. Разбира се, твоят маршрут е по-дълъг. Хубавото е, че подходите са различни, та може следващият път да ги разменим :). Макар че, чистно казано мисле да се кача през Гьозкая (Глезкая) и да сляза през Араповската мандра. В последният момент ми дойде музата, че сигурно ти ще минеш през Гьозкая и реших да сменя пътя.
Гледките по билото са страхотни, ако си бях взел и фотоапарата, а не телефона...
Снимките са на https://picasaweb.google.com/103797713272872049263/aKmvnE#
Нещо не можаш да приложа линка в bgmountains.
цитирай
13. pelitko - Здравей Антоне!
22.10.2012 22:06
Разгледах снимките. Страхотни са! Сигурно ги обработваш с някаква програма. Качил си се през връх Калето. И аз се чудех дали да мина оттам. Ще пусна утре и трака в bgmountains и ще гледам да напиша нещо за ходенето преди до Ботев и сега за Равнец. Следващият път ще ходя по Пенчовска планина към водопадите. Южния джендем засега го оставям за догодина.
цитирай
14. ivansimeonow - Прекрасен постинг, фантастични ...
05.11.2012 21:35
Прекрасен постинг, фантастични снимки ! Амбарица съм виждал зимно време от пътя Троян - Кърнаре. Очарова ме, а изгледът мога да сравня, от това което съм виждал, само с Матерхорн. Само, че ефектът там е смазващ
Поздрави!
цитирай
15. pelitko - Привет ivansimeonow!
06.11.2012 11:49
Благодаря за думите. Пожелавам Ви да видите връх Амбарица от близо и то през зимата. На себе си пожелавам да видя от близо Матерхорн. Казват, че иглата му се извисява на два километра отвесно над околността. Ще се радвам да споделите мнения и за други постинги в блога ми.
цитирай
16. ivansimeonow - И аз ви пожелавам да видите Матер...
06.11.2012 15:02
И аз ви пожелавам да видите Матерхорн! Една огромна, правилна пирамида, извисяваща се с над 1500 метра над всички върхове в околността. Човек се стъписва, осъзнавайки колко е малък.
Природата ни съперничи с тази на Швейцария, липсват ни само ледниците и големите езера. Но те са добри стопани и добре се грижат за нея. Ние осакатяваме природата, най вече със строителството. Там човек усеща духа на миналите десетилетия, дори столетия. Дано се поправим!
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 1057543
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 295
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031