При предишното ми ходене от гр. Карлово до вр. Ботев обходих западната и централната част на старопланинския масив Равнец. Остана ми източната му част, разположена над село Васил Левски /Митиризово/. Селото се намира между градовете Карлово и Калофер и  съществува от хиляди години. Наскоро край него е открит най-старият град на траките. Някога селището е било в подножието на планината, но сега е доста навътре в полето. Цялата местност между селото и Калоферския манастир е осеяна с безброй тракийски могили, а над тях се извисява връх Калето /Крепост/. Преди да тръгна отворих туристическата карта, за да разгледам пътеките. От селото към билото на Равнец няма отбелязана нито една пътека. Към един от по-ниските върхове - вр. Глезкая, беше отбелязана пътека, но тя не стигаше до никъде. Цъкнах и в интернет. Излязоха няколко снимки на някаква Бяла пътека. И това беше всичко. Реших да се качвам докъдето може по пътеката към вр. Глезкая, а после да импровизирам. Сутринта към 7.30 часа паркирах в североизточния край на селото и направо през полето тръгнах към подножието на планината.


                                   От село Васил Левски към масива Равнец

   В селото ми обясниха, че Бялата пътека е точно пътеката към вр. Глезкая. Оказа се, че продължава чак до билото така, че въпросът откъде ще се качвам отпадна окончателно. На север от селото се съединяват два горски масива. При срещата си образуват чупка над която стърчи самотна скала. Реших, че това е връх Глезкая и тръгнах натам. Хванах началото на пътеката точно в чупката между двата горски масива. Бялата пътека ме изненада много приятно. Не е маркирана, но е широка и лесно се следи. Извива  удобно на серпентини и се изкачва без напрежение. Прокарана е по вододела между реките Сакардере от запад и Малката река от изток. Навсякъде, където е възможно, има и пирамиди с камъни. Като стъпих на пътеката не спрях никъде, докато не изляза над гората. За кратко време отхвърлих около 500 м. денивелация и се спрях чак на вр. Глезкая.


                             От връх Глезкая към Карловското поле

   Върхът представлява огромна скала, „кацнала” по средата на реброто, спускащо се от билото на Равнец. Достъпен е само от север. От юг е много стръмен, а от изток и запад е отвесен. Намира се непосредствено над горския пояс и има бетонна отметка за връх. От него нагоре започва напълно голата и много стръмна местност Манастирчето. До билото ми оставаха още 1000 м. денивелация. Продължих по пътеката, а тя се оказа здраво вкопана в хълма. В тази местност Манастирчето навсякъде има кошари.


                                     Останки от кошара в м. Манастирчето

   Пътеката явно служи за извеждане на добитък от селото към планината. Склонът нагоре е с много голяма денивелация. Приблизително по средата се минава покрай останки на няколко кошари и извор между тях. По-нагоре реброто постепенно се стесни и се откриха гледки към долините на реките Сакардере и Малката река. От лявата ми страна река Сакардере рязко се спуска надолу, като от дъното на долината се чува грохот. Убеден съм, че там има водопад. От дясно долината на Малката река просто трябва да се види. Масива Равнец от юг е разцепен на две. Разломът влиза много навътре в планината. От билото се отделят няколко ребра и пропадат в разлома. Дъното на пропастта не се вижда.


                                              Към долината на Малката река

 След продължителното и еднообразно изкачване през м. Манастирчето излязох в по-водоравната местност Пашакая. Минава се покрай няколко огромни скали, натрошени от времето на по-дребни камъни. До една от скалите е иззидан каменен заслон.


                                         Каменният заслон в м. Пашакая

  След скалите в м. Пашакая се достига до още по-водоравно място. Реброто по което се качвам е станало съвсем тясно и чрез водоравно „седло” се свързва с билото на масива Равнец. Мястото е изумително красиво. Седлото е широко едва няколко метра. Отляво е изворната област на Сакардере. Представлява огромни открити пространства. Навсякъде пасат безброй стада коне. Склоновете са гъсто набраздени от животински пътеки, спускащи се към реката.


                                Конските пътеки към река Сакардере

   Над мен е напълно голото било на Равнец, надипленото като сукман от безброй ребра.


                                                        Масива Равнец от юг

    От дясната ми страна е почти отвесен склон, спускащ се в бездънната долина на Малката река. Долината е разделена на две от дълго ребро. По средата на реброто има огромна скала, наподобяваща пълзяща костенурка.


         Долината на Малката река. Скалната костенурка "лази" по реброто.

    Част от скалите Пашакая са тръгнали да падат надолу, но по някаква чудо на природата все още се държат за склона.


            Част от скалите Пашакая са тръгнали да падат в пропастта
   
   Продължих нагоре, а тревата се смени с гъста хвойна. По хвойната разбрах, че съм близо до билото. Пътеката извежда между върховете Равнец и Сютлючал. Реших първо да изкача разположения по на запад връх Сютлючал. Под него е изворът Лъснатия тас. Времето беше топло, а по билото на Равнец едва ли щях да намеря друга вода. Връх Сютлючал се оказа изцяло покрит с хвойна. В гъстата хвойна не намерих котата му. Снимах се до купчина камъни, които набедих за връх.


                                        От връх Сютлючал към вр. Кочмара

   От Сютлючал последва леко слизане към извора. Бях тук и миналата седмица. Изворът е с много студена вода и дава началото на река Чавалийска /Неволя/. Напълних набързо вода и тръгнах на изток. Билото на масива Равнец представлява огромно и равно пасище. Оттук и името на масива - Равнец. Билната равнина е заобиколена от върхове в чието име се съдържа думата „чал” - Сютлючал, Равни чал, Юмрук чал, Млечен чал. От извора пътеката ме изведе първо до връх Сините камъни. Камъните са наистина със син цвят. Върхът е разположен в северната част на масива и от него се откриха гледки към централното било на планината, връх Ботев и хижа Рай.


                                     От вр. Сините камъни към вр. Ботев

   Виждаше се и най-западната част Южния джендем, но не и дъното му. В тази част на планината има няколко върха разположени близо един до друг и с малка разлика във височината. Последователно ги изкачих всичките - Сините камъни, Равнец /Равни чал/, Селска могила, Белчу и Хайдута. На едни има триангулачна точка за връх, а други кой знае защо са пренебрегнати.


                                                  На равния връх Равнец

   От вр. Сините камъни пътеката завива на изток и се движи по ръба над резерват Джендема /Адът/. Някъде между върховете Белчу и Хайдута, се откриха гледки и към дъното на джендема. Невероятна красота и в същото време истински ад. Денивелацията отгоре до долу е към 1500 метра.


                                                                Джендемът

   Пейзажа е алпийски с отвесни склонове и страховити скали, посипани със стърчащи като игли борове. От дъното на джендема се чува зловещото бучене на Бялата река. Седнах за кратко на ръба, за  да се полюбувам на красотите.


                                                   От ръба надолу към ада



                                                        Към връх Хайдута

   След вр. Хайдута водоравното било на масива Равнец се спуска по-рязко на изток към връх Равнец 2 /Чуфадарица/.


                     Северният ръб на Равнец и връх Чуфадарица

   Той е по-нисък от големия Равнец с около 300 м. След Равнец 2 билото се раздвоява. На югоизток се отделя реброто Чуфадарица, което е голо и удобно за слизане. Снимах за последно към джендема и завих на югоизток.


                                          Най-южната част на Южния джендем

   Все още имаше широка и удобна пътека, а реброто се спускаше плавно надолу.


                                   Към края на масива Равнец на изток

   Някъде по средата на Чуфадарица пътеката изчезна в тревата. Голата местност се смени с джунгла от шипки. За да намеря продължението на пътеката трябваше да извадя GPS-са. На машинката беше отбелязано мястото за влизане на пътеката в гората. Беше точно през най-гъстите шипки. Зарязах търсенето, влязох в гората откъдето ми падне и вървях известно време без пътека. После тя сама ме намери. Към Калоферския манастир се спуска широка и удобна пътека. Изглежда правена специално за туристи. Слиза се почти водоравно по няколко дълги серпентини. Долу пътеката излиза на равна поляна на около 500 м. южно от манастира. Маршрута ми беше на юг към селото, но завих на север към манастира. Бях прекалено близо и нямаше как да не се отбия. На манастира заварих  лудница от хора и хаос от коли. Някои от колите бяха паркирани съвсем непочтително до самата порта на обителта. Силно впечатление ми направи гледката към скалите на Източния джендем. Виждаха се точно над входа на манастира.


                               Калоферският манастир и скалите над него

    Налях си вода, щракнах няколко снимки и хванах пътя за село Васил Левски. От манастира се върви известно време по асфалта, пресича се Бяла река по мост и се завива покрай Йончевите къщи. Това е вилно селище до моста с няколко нови къщи за гости. Черният път влиза в гората и започва леко да изкачва. Теренът не се оказа равен и кратък, както си мислех. Последва качване и слизане през няколко сухи дерета, докато най-накрая излязох от гората. Пейзажа рязко се смени. Разкри се идилична селска картина – широки и равни поляни с кротко пасящи по тях животни.


                                             Идилична селска картина

   Поляните са осеяни с тракийски могили, повечето за съжаление разкопани. Малко преди селото се излиза на асфалтов път. Минава се покрай изкуствен водоем и мотописта. Пътят постепенно се отдалечи от планината и зави към селото.


                                                                   По пътя

   При първите къщи се обърнах назад и щракнах няколко последни снимки към Равнец.            


                                                               GPS трак
   
ВСИЧКИ СНИМКИ        


GPS track

Как ги разбираш всичките върхове, връхчета, коти, реки, рекички, поляни и полянки. Аз само маам гащи, знам има -няма най-важните и високи върхове.

Прекрасни снимки!

Благодаря!

Благодаря и на двамата за добрите думи. До lubara - топографските наименования ги чета от различни източници - карти, статии в интернет, фотоалбуми и други. Постинга и снимките могат да послужат на някой турист и затова гледам да е с повече подробности. Във Вашия блог също има интересни неща. Например за събирането на едни трънки. Като направите вино от тях пийте една чаша и за мое здраве.

Трънките са много ароматни. Тази година съм решил да направя виното по всички правила. Ще почерпя "моите" туристи на някой излет догодина, дай Боже да отидем и на връх Вихрен! За твое здраве, винаги!

Излиза, че пътеката от манастира към Равнец е най-запуснатата от всичките. Странно е, при положение, че това е най-краткият вариант за кръгче през х.Рай.
А сега по новото ходене - качването през Параджика ми се върти отдавна, ама при реална преценка на силите, все ми се струва че за един ден няма да успея. Но като гледах наскоро отдалече Източния Джендем и сега и твоите снимки, май другата година ще се престраша.
А иначе Ботев си е показал характера (макар и не много), гледам не е било ясно, аз бях по Зелени рид и Урдиния циркус, нямаше едно облаче, топло, без вятър почти.

Погледах за трак от Урдиния циркус, но няма. Писах ти на лични съобщения във форума относно един трак от северната страна на Стара планина. Ако можеш ми го прати на пощата. Пътеката от манастира към Равнец е много добра. Просто в най-горния си край гората завършва с джунгла от шипки и там пътеката се губи. За ходенете през Параджика-разстоянието от Паниците до Ботев е пет часа на качване. Денивелацията е разпределена на няколко части с почивки между тях. Маршрута е идеален за един ден. На вр. Ботев сутринта беше страшно, но към обяд почти се оправи. Аз сега мисля за Пенчовската планина, но все още не е ясно дали тази събота ще мога.

Във форума нямам лично съобщение след 22 август. Тук в блога ти пуснах обаче едно с моя мейл да ми пратиш твоя. Ще го дублирам и във форума, пък дано все някъде се получи.
През Урдиния циркус и Зелени рид минах стандартно, просто нямаше смисъл да записвам трак, а и не си бях заредил телефона като хората, пък батерията му свършва за 6-7 часа като записва трак (имам резервна, но не я бях взел), та реших, че по-добре да я пазя в случай на нужда.