Навън вали сняг. Стоя си в къщи и гледам снежинките през прозореца. Много ми се ходи в планината, но в това време не става. Ще трябва да се задоволя със спомени. Последните ми спомени са от 30-ти декември и са много кратки. Не се получи кой знае какъв преход. Времето беше студено, а денят почивен, предновогодишен и много мързелив. Избрах си възможно най-близката дестинация в Стара планина – от с. Стъргел да кача вр. Звездец. Ходил съм много пъти в района и маршрута ми беше ясен. Осигурих си и кола, защото не ми се ходеше с влака. И така към 8.30 сутринта се появих в центъра на Стъргел. Веднага усетих силен студ. Улиците бяха заледени. Имаше и много сняг. Климатът беше съвсем различен от софийския. Над селото се виждаха вр. Звездец и седловината южно от него.


            От село Стъргел към вр. Звездец и седловината южно от него

      За да се стопля се забързах нагоре по познатия ми път. Маршрутът към вр. Звездец може да се раздели на две части. Първата част е ходенето по римския път Калдърмата. Нагоре има доста изкачване, но трасето наистина е римско. Робите са построили пътя широк и полегат.


                                     Трасето на римския път Калдърмата

    Изкачва се без никакво напрежение. По особеното по този път е продължителното навлизане навътре в планината при преодоляването на река Стъргелска. Долината на реката е много дълбока. Строителите на пътя са направили така, че да не се слиза надолу и после да се изкачва. Пътят върви само водоравно покрай реката, достига до нея, преминава я по брод и продължава с плавно изкачване от другата и страна. От центъра на селото се върви около час до седловината между вр. Звездец от север и прагът Гълъбец от юг. Връх Звездец спуска на юг едно ребро. То достига до седловината и вместо да продължи да слиза надолу, започва да се изкачва към Средна гора. Това ребро е прагът Гълъбец. Той свързва Стара планина със Средна гора и разделя Златишкото поле от Камарското поле. На седловината има голяма, но пресъхнала бетонна чешма.


                                         Бетонната чешма на седловината

   Над чешмата има кръстопът. Римският път продължава все така с плавно изкачване на североизток. Някъде тук на седловината е имало крепост. Крепостта е охранявала римския път. Хората са наричали крепостта със старинната българска дума “стърга” – стоя на стража. Оттук и името на село Стъргел. На кръстопътя над чешмата изоставих римския път и завих по друг черен път в северозападна посока. Започна втората част от изкачването. По този път има маркировка на пътеката Ком-Емине, макар пътя да не е част от тази пътека. От прохода Арабаконак на изток пътеката Ком-Емине върви по черен път и достига до поляна с фургон на нея.


                                                        Поляната с фургона

    На тази поляна черния път трябва да се изостави и да се влезе в гората зад фургона. Поляната е много обрасла с шипки и маркировка не може да се сложи никъде. Туристите редовно се объркват и след фургона продължават на изток. Затова някой е маркирал и черния път към седловината. От седловината до фургона се върви около 20 минути. За това кратко време се преодоляват около 200 метра денивелация. Малко преди фургона се излиза на равен участък. Подминах поляната с фургона и след още 5 минути хванах друг черен път в северна посока. Започна изкачване през полянки и ниска, но гъста млада борова гора. Преди десетина години това място беше изцяло голо, а сега е пораснала цяла гора. Тук на по-високо и снегът стана видимо по-дълбок. Между дърветата и дълбокия сняг напредвах по-бавно. Черният път достига до по-стар масив от гъста борова гора и го подцепва от юг. Малко преди боровата гора зарязах пътя и влязох в гората. Знаех, че като я пресека ще има гледки и от северната страна. Западно от вр. Звездец има едно малко и скалисто връхче. Качих се на него за по-голям обзор.



                   От скалистото връхче към боровата гора и камарското поле

    От връхчето се откри панорама на север към любимата ми планина Било и на запад към масива на Мургаш. Поснимах във всички посоки и слязох от връхчето на изток. Излязох на обширната поляна южно от вр. Звездец и северно от скалистата местност Каменната могила. Досега ме духаше лек ветрец, но тук на поляната стихиите изведнъж ме грабнаха. Навлякох всички дрехи и заизкачвах голия баир. По средата на изкачването има каменна пирамида. Спрях се зад нея да си взема въздух и да постоя малко на завет.


                                                                Скреж



                                     Село Стъргел от каменната пирамида

И после хайде пак нагоре. Вятърът духаше от върха надолу и взе да става ураганен. За сметка на това изчезна дълбокия сняг. Вятърът го беше издухал. По тревите беше останал само бял скреж. Изкачих последните метри и излязох на равно плато. Връх Звездец отгоре не е ясно изразен. Представлява плато с няколко ниски могили по него. На този обзорен връх доста е копано. По времето на хан Аспарух върха е бил граница между България и Византия и през него е минавал граничен вал. Още по-рано тук е имало тракийска крепост. Върху останките от тракийската крепост турците са построили звездообразна крепост. Кръстили я Йелдъз табия-Звездна крепост. Оттам и името на върха. Всъщност повечето от могилите са от руско-турската война. Триангулачната точка за връх е сложена върху най-високата могила.


                        На връх Звездец. Отзад се вижда вр. Мургаш.

  На платото вятъра стана още по-силен. Извадих фотоапарата, а ръцете ми се тресяха от студа Започнах да се въртя на всички страни и да снимам се може по-бързо.


                                             На север към планината Било



                                                        На изток към вр. Баба.
    Планината между върховете Звездец и Баба се нарича Радина планина.


    Към по-високата част на Стара планина от вр. Свищи плаз на изток



                                             На юг към прага Гълъбец

    Не можех да остана дълго време на открито. Цъкнах и точка на GPS-са и поех надолу. Реших да се връщам по друг път. На времето, когато всичко беше голо, от юг се виждаше Стъргелската мандра. Спомням си я като изоставена постройка сред няколко високи борови дървета. На картата не беше отбелязана. Чудех се дали сега ще я намеря сред гъстата борова гора. Знаех, че от мандрата на юг към село Стъргел има пътека. Слизането от Звездец надолу си беше истинско удоволствие. Бързах да се отърва от силния вятър и дълбокия сняг. Върнах се отново на черния път с маркировката Ком-Емине и завих на запад към прохода Арабаконак. Там се разминах с няколко ловджии. Както и при предишното ми ходене се бяха подредили в засада през 100-200 метра. Известно време вървях напред като постоянно свирех с уста. Мандрата не се виждаше от пътя, но видях големите борови дървета и завих към тях. Останките от мандрата си бяха на място.


                                                      Стъргелската мандра
 
   Зарадвах им се сякаш бях срещнал стар приятел. От мандрата на юг наистина се виждаше някаква пътека. Почувствах се по-спокоен и седнах за почивка и обяд. Изядох един сандвич и заслизах по пътеката. Поляната напред беше силно обрасла с бодливи храсти. Явно никой вече не идваше до мандрата. Скоро и пътеката се изгуби. Отляво беше дерето на река Пуличин дол и реших да сляза в него. Известно време вървях по реката. После пак се качих на запад и намерих пътеката. В долния и край излязох на голяма поляна с гледка към Стъргел.


                   Към село Стъргел от пътеката под стъргелската мандра
 
     Вече бях почти на полето, а времето беше тихо, топло и слънчево. Седнах за малко да си почина и да се порадвам на гледката. После през полето и покрай краварника стигнах до първите къщи на Стъргел.  


                       Паметникът на загиналите герои от село Стъргел 



                                                     GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

:) Стана ми студено и приятно обаче докато четях! :) Я ми кажи, виждал ли си по-красив заснежен връх от Свищи плаз? Поздрави!

И на мени ми е студено. Навън е много красиво, но не става за ходене в планината. Сега всички заснежени върхове са красиви. Особено Свищи плаз! Поздрави.

А онзи римски път? Къде излиза в Стара планина? Заинтригува ме...:)

Римският път от Стъргел към Етрополе е бил основен път през Стара планина до построяването на пътя през прохода Арабаконак по времето на Митхад паша. На централното било излиза на поляната Логора източно от вр. Звездец. На поляната се разтроява. Първият път слиза на север към Етрополе. Вторият продължава на запад към вр. Звездец и в подножието му завива на север. Върви по билото на планината Било. Трасето му си личи най-добре точно около хижа Рудината. Третият път върви по централното било в източна посока към вр. Баба. Западно от вр. Баба на билната поляна Хаджийца римския път се съединява с друг римски път идващ от юг. От селата Мирково и Буново тръгват два римски пътя. От Мирково по река Мирковска и от Буново през вр. Св. Петка. Двата пътя се съединяват в един на поляната Калугера. Заедно продължават на север по реброто Калугера и се съединяват с римския път от Стъргел на поляната Хаджийца.

Много интересен маршрут си избрал, беше ми удоволствие да се разходя по него, седейки на топло:))) Добре че са били римляните да ни организират направата на тези пътища, които още ни влизат в употреба. Снимките са чудесни.

На Снимка №5.,ако не се лъжа,виждам Витоша отдясно и Рила вляво??!! И тия вълнуващи местенца несъмнено са особено прелестни през лятото!

Благодаря на всички за добрите думи. Римляните са ни завещали чудесни пътища, а на снимка № 5 са наистина Витоша и Рила. През тази година все още не съм ходил никъде и не се чувствам добре. Дано времето скоро се оправи, за да обикалям пак по любимите ми места в планината.

:-) Tи тази част на Стара Планина(Свищи Плаз - Звездец) я преброди за отрицателно време. Внимавай с тия ловджии, че не се знае на колко ракии са...

Благодаря за предупреждението. С ловджиите наистина трябва много да се внимава. Частта от Свищи плаз до Звездец е много близо до София и лесно се достига до нея. Засега съм стигнал на изток до гр. Калофер. На изток от Калофер става много далече и затова ще го оставя за през лятото. Сега смятам постепенно да завия на север.