От  Ботевград до хижа Рудината може да се стигне по три различни маршрута. От града се тръгва на югоизток срещу течението на Стара река и се върви до м. Зелин. Местността  Зелин е вилната зона на Ботевград и по площ е голяма горе-долу колкото него. Умни хора са построили магистрала Хемус така, че да минава по средата на вилната зона. Под магистралата има тунел по който се излиза от другата и страна и се продължава към планината. Разклонът за хижа Рудината е там където свършват вилите - до военния завод в м. Зланковското. При първия маршрут към хижа Рудината се продължава наляво по асфалта към м. Стубеля. От м. Стубеля до хижа Рудината се върви само по черен път. Това е най-лесния, но и най-дългия маршрут. При втория маршрут се завива по черен път надясно и се изкачва вододелното било между реките Стара река и Ечемишка. До хижата се достига по добре маркирана пътека през голи поляни в м. Милушевица. Третият маршрут е по средата. Върви се право напред и нагоре срещу течението на река Червена Киселица. Този маршрут е най-пряк, но и най-труден. Него са си избрали римляните, за да построят римския си път от Етрополския проход към Ботевградското поле. От Етрополския проход римският път върви по билото на планината. Стига до връх Рудината и оттам се спуска в долината на Стара река. Аз реших да се кача до хижата по четвърти маршрут. Когато се пътува по магистрала Хемус от София към Варна преди разклона за Ботевград се достига до бензиностанция. На тази бензиностанция си оставих колата.


                         Бензиностанцията на която си оставих колата

    Над бензиностанцията има изоставен асфалтов път по който тръгнах на обратно към София.


                             Магистрала Хемус и пътя успоредно на нея 

    До тунел Ечемишка вървях около километър. Стигнах до тунела и завих на изток по долината на река Ечемишка.


   Тунел Ечемишка. Пътят завива наляво и влиза в долината на река Ечемишка. 

    В началото на долината има някаква сграда която изглежда обитаема. Може би е електростанция или помпена станция. Водите на река Ечемишка се използват и в близост до сградата се подминават няколко водохващания.


                                                Храмът на Индиана Джоунс

     По долината някога е имало черен път който е стигал чак до билото на планината. Сега пътя на много места е отнесен от водата. Долината е тясна и без гледки, което не значи, че не е красива. Местността е трудно достъпна и напълно дива. След началото с водохващанията по-нагоре единствената цивилизация е самотен паметник близо до пътеката.


                                               Паметникът сред гората

    Там където можеше вървях по останките от черния път. През повечето време се провирах по тясна пътека между бодливи храсти и паднали дървета.


                                                            "Пътят"

     Не бързах за никъде, бях напълно отпуснат и спокоен. В планината Било винаги ме обхваща необикновено спокойствие. Вървях така близо час, почти водоравно и без да напредна особено. Спасението дойде при един голям завой на реката. На завоя черния път изостави долината и зави по склона нагоре. Тук нависоко водите на реката не го достигаха и пътя си беше напълно запазен. Сега взех да напредвам по-бързо.


                                       Черният път над река Ечемишка

    Гледките също се промениха. Край реката се появиха полянки, долината се поотвори и се видя билото на планината. Буковите дървета се смениха с брезички и елхички. Отвсякъде течаха потоци от топящия се сняг. Чрез няколко по-стръмни участъка пътя за кратко време се изкачи нависоко. Някъде горе от дясната ми страна виждах връх Венеца. Отляво беше склона на връх Рудината. Седловината между двата върха се казва Равно Буче и целта ми беше да изляза на нея. Бях се приближил съвсем близо до билото, когато пътя изведнъж изчезна. Направих последен завой по него и се озовах на поляна, гъсто обрасла с любимите ми ярко зелени драки. Появи се и първия сняг за деня. Последните метри до билото бяха истински ад. Газене и превиране през бодливи храсти. Заобикаляне и пълзене под паднали дървета. И всичко това съчетано с губене на посоката. След дълга и неравна борба излязох целия изподран на седловината Равно Буче.


                                            Седловина Равно буче

   Седловината е граница между Етрополска планина от юг и планината Било от север. През Равно буче минава и римския път от Етрополския проход към Ботевград. Трасето на римския път е най-добре запазено именно от двете страни на седловината. Местността наоколо е обрасла с млада и гъста борова гора. Някога тук липсваше маркировка за хижа Рудината и на това място доста се мотах докато разбера къде съм. Сега гората наоколо е поизсечена, а маркировката е много начесто. Завих на север към хижа Рудината и започнах да изкачвам склона. Планината Било уж не е много висока, но от магистралата до вр. Рудината има около 1000 м. денивелация. Скоро излязох над гората и имах удоволствието да походя по отлично запазеното трасе на римския път.


     Трасето на римския път от седловина Равно буче към хижа Рудината

  Както и очаквах хижата беше заключена. Отвън по снега не се виждаха никакви следи. Скоро никой не се беше качвал. Само вратата на оградата зееше отворена и силния вятър я полюшваше. Досега съм идвал няколко пъти на хижата и все е било през зимата. Наоколо винаги е самотно, заснежено и студено. Но и много красиво.  


                                                  Хижа Рудината

   Хижата се намира на гола поляна с отлична видимост към върховете Мургаш, Чукава и Козница на запад, Звездец на юг и централното било на Стара планина чак до връх Вежен на изток. Полюбувах се на пейзажа, поснимах наоколо и се заизкачвах към близкия връх Рудината. Преди това разбира се залостих отворената врата.


                                                        Хижа Рудината

   Римския път също се изкачва от хижата към вр. Рудината и се прехвърля от западната му страна в долината на Стара река.


                    Трасето на римския път от хижата към вр. Рудината

   От вр. Рудината гледките наоколо са още по-добри отколкото от хижата. Сега се виждаше и седловината Равно буче с долините на река Ечемишка от едната страна и река Равна от другата.


                     От вр. Рудината към долината на река Ечемишка 



                   Към седловина Равно буче и вр. Венеца зад нея



                  Черният път от хижа Рудината към м. Милушевица



       Върховете Малкия и Големия Елак. Зад тях са вр. Звездец отдясно и вр. Баба отляво 



                                             Към заснежения Мургаш



           Централното било на Стара планина на изток до вр. Вежен

    Докато се любувах на панорамата усетих силния вятър. Бях забравил за него и сега изведнъж ме втресе. Щракнах последна снимка и бързо влязох в гората. Към Ботевград вече бях слизал през м. Милушевица, затова си избрах слизане през м. Стубеля. Освен черен път надолу има и пряка пътека, но аз продължих по пътя.



                Връх Маняков камък - най-високия връх в планината Било



                                                Долината на река Равна

    Беше още прекалено рано за слизане. На завет в гората седнах да обядвам и да си почина. Маршрутът се очертаваше да е към 20 км., а аз от борбата с драките и студения вятър бях останал без сили. След кратката ободрителна почивка продължих напред.


                                                             Към Ботевград

   Черният път към м. Стубеля минава през още една седловина по билото на планината. Това е седловина Морето между върховете Рудината и най-високия връх на планината Било - вр. Маняков камък. Седловината е гола поляна опасана от всички страни с вековни буки.


                                                     Седловина Морето

    Под една от вековните буки има пейки и маса. При предишното ми минаване оттук обядвах точно на тая маса, но сега имаше много сняг и дори не спрях.


                                              Букът с масите и пейката

    След седловина Морето пътят започва рязко да се спуска надолу. Под седловината подминах няколко офроуд джипа. Шофьорите бяха стигнали до дълбокия сняг и слагаха вериги на машините. Малко след срещата с джиповете излязох до ски-пистата над м. Стубеля. Знаех, че пътя доста заобикаля и продължих без пътека надолу по пистата. Постепенно се показа и самия комплекс Стубеля - няколко нови сгради подредени в кръг и заобиколени от борова гора.


                                      Ски-пистата и комплекс Стубеля



       От вратата на комплекса надолу към Ботевград се върви по асфалт

   Малко преди комплекса отново излязох на пътя, а след него продължих надолу вече по асфалт. По няколко преки пътеки съкратих доста от завоите и излязох в края на вилната зона Зелин в м. Зланковското.


    Разклонът в м. Зланковското. Наляво за м. Стубеля, надясно за м. Милушевица

    При вилите стръмното спускане свърши и към Ботевград закрачих вече по нормално. Минах през тунела под магистралата и завих на юг. Почти веднага стигнах до Свещеното дърво.


                                                          Свещеният дъб

    Някога Ванга е идвала в Ботевград и е казала, че дървото пази града. Има си и съответния надпис за това. Дървото е стар и почернял от изгорелите газове на магистралата дъб. Под дъба има пресъхнала чешма и малък паметник със забит до него оброчен кръст.



                                                                      Оброкът

   От Свещеното дърво продължих още малко на юг и минах през втори тунел под магистралата. Малко след втория тунел стигнах до колата при бензиностанцията.     


                                               В Ботевградско вече е пролет




                                                           GPS трак


ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

Като писа, че ще ходиш от север, не предполагах, че ще е толкова на запад. Чел съм и други твои пътеписи от този район - то май няма вече немината пътека май ( освен като че ли от Правец?).
Разказът ти ми напомни едно мое ходене там, беше краят на февруари, оставих колата на разклона до военния обект и се качих по маркираната пътека и слязох през Стубеля. На хижата имаше хижар, който не ме пусна, докато не изпихме една бутилка вино, имаше и много диви кокичета по поляните, но и доста кал.

За да е пълен комплекта от изминати пътеки следващия път ще тръгна точно от Правец. Районът ми е много любим, особено калта с кокичетата. Веднъж спах на хижа Рудината. Хижарят наистина беше много особен и доста си пийваше. Не знам дали говорим за един и същи човек. Много ми се ходи по други планини, но засега продължавам от север към Правец и Етрополе. Получих и пожеланието за рождения ми ден. Много ти благодаря за него. Прочетох го много късно и от срам нарочно нищо не написах. На мене след Нова година ми се струпа много работа и затова съм ходил в планината само два пъти. Не знам дали ще ходя и тази седмица. Поздрави!

Много интересни,много вълнуващи места сред прекрасната природа!