Постинг
20.02.2013 19:26 -
Град ПРАВЕЦ, река РОГОЧЕВА, връх МАНЯКОВ КАМЪК, манастир Св. ТЕОДОР ТИРОН -17.02.2013 г.
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 9569 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.02.2013 19:43
Прочетен: 9569 Коментари: 4 Гласове:
11
Последна промяна: 20.02.2013 19:43
До последно се чудех откъде да тръгна, от гр. Правец или от с. Разлив. На картата, както и очаквах, не бяха отбелязани никакви пътеки от двете населени места към планината. Информация в интернет за маршрути в района също не намерих. Тръгнах от къщи ей така, без да знам накъде. Чувството ми на безпокойство се засили още повече когато минах през тунелите на магистрала „Хемус”. От северната страна на планината имаше гъста мъгла и валеше обилно сняг на големи парцали. Дори се замислих да продължавам ли напред. В последния момент избрах междинен вариант за начало на прехода.
Към язовир Правец
Закарах колата във възможно най-западната част на гр. Правец. Над голф-игрището асфалта внезапно свърши. Някъде там, почти на полето, зарязах колата и тръгнах на запад към долината на река Рогочева. По тази река на картата беше отбелязан път, който не стигаше до никъде. В началото вървях през кални поляни и горички, покрай пръснати тук-там вили, кошари и махали. В подножието на планината, от двете страни на Правец, има десетки махали. От лявата ми страна, мъглата беше много гъста и към планината не се виждаше нищо. От дясно, видимостта беше по-добра. Виждаха се язовир Правец и село Разлив. Чуваше се и бученето от магистралата. Вървях така няколко километра на запад, докато стигна до разбит асфалтов път. Продължих по него, защото пътя зави към планината в посока долината на Рогочева река. Асфалтът свърши при някакво разклонение.
Разклонът с фалшивата маркировка
За огромна изненада, на две места по дърветата видях туристическа маркировка. Бяха характерните за района малки тенекиени табелки. Насочваха ме наляво и нагоре към реброто Гребена. Долината на Рогочева река с пътя оставаха в другата посока. Завих накъдето сочеха табелките. Надявах се да стигна до билото по маркирана пътека. Пътят ме изкачи доста нагоре и изведнъж свърши при масивен портал с телена ограда отстрани.
Порталът с телената ограда
Бях се качил много нагоре и вече не можех да се върна назад. Известно време вървях покрай оградата с надеждата отнякъде да се появи пътека. Към билото беше най-удобно да се върви по реброто, но пътека така и не намерих. Трябваше да продължа още напред, но заради гъстата гора и мъглата допуснах огромна грешка. Завих надолу и се върнах обратно на асфалтовия път. Само, ако знаех какво ме чака! Бях изгубил доста време в мотаене около оградата и затова закрачих по-бързо напред. Скоро и асфалтовия път свърши. Стигнах до бариера и табела с надпис „Влизането на хора забранено”.
Бариерата и водохващането в дъното
Бариерата с табелата бяха пред някакво водохващане, което заобиколих отстрани през гората. При задната страна на водохващането имаше разклон. Продължих напред по Рогочева река и излязох на сечище. Буковите гори бяха безмилостно изсечени точно над водохващането. От сечището към билото водеха поне няколко черни пътя. Избрах си най-стръмния и започнах да катеря нагоре.
Пътят нагоре
Появи се първия за деня сняг, а пътя постепенно се стесни от паднали дървета. Спрях за кратка почивка точно навреме. Три пробягващи сърни отдясно нарушиха мъгливата тишина. Тичаха по голия склон без да има къде да се скрият. Гледах ги докато изчезнаха надолу в мъглата.
Трите сърни от двете страни на дървото под пътя
Малко след почивката, пътят пак свърши. Около мен стърчаха само жалките остатъци от десетки пречупени дървета.
Унищожената гора
Продължих през гората без пътека. Колкото по-нагоре се изкачвах, толкова по-труден ставаше терена. Изключително стръмен, скалист и затлачен с паднали дървета. Сечището с жалките останки от гората остана далеч под мен. Склонът нагоре беше почти отвесен. Качвах го много бавно на зиг-заг. Снегът беше вече над 50 см. и допълнително започна да ме бави и изморява. Напредвах изключително бавно, а на някои места направо лазех по падналите дървета. Върхът на всичко беше пропадането ми в дълбока дупка, при което едната ми щека се счупи приблизително по средата. Трудностите в придвижването се оказаха големи, но пък каква неочаквана красота се появи по тоя баир. Отгоре надолу се спускаха каменни реки покрити със здравец и пухкав сняг. Над камъните плуваха в мъглата върховете на вековни буки. Навред по снега личаха следите на дивите животни. Цареше пълна тишина. Мъглата ме обгръщаше отвсякъде и допълнително ме дезориентираше. Всеки момент очаквах да видя билото, но то така и не се появяваше. Следващите няколкостотин метра до билото ги изминах за повече от два часа. Можех да мръдна някъде встрани или да се върна. Можех да избера много по-добро място за изкачване, но не го направих. Вместо това вървях крачка след крачка право нагоре. От красотата на мястото и от напрежението бях изпаднал в някаква дива еуфория, която ми пречеше да разсъждавам нормално. А може би и точно това съм искал?
Връх Маняков камък
След два часа лазене и провиране, най-после излязох целия мокър, изподран и напълно обезсилен на билото на планината. Изпитах огромно физическо и психическо щастие. Намирах се на седловината между върховете Маняков камък от запад и Чучул могила от изток.
Връх Чучул могила
Напред програмата ми беше много лесна. Бях вървял по същото било миналата година, пак през зимата, и районът ми беше добре познат. Към Правец ме чакаше само слизане. Освен това снегът по пътя беше идеално отъпкан от гумите на мощен джип.
Черният път по билото на планината Било
Но първо трябваше да оправя някои от пораженията при изкачването. Бях напълно замръзнал, затова си сложих ръкавици, шапка и пуловер. Заслизах бързо надолу, за да ми се стоплят ръцете. Когато се поокопитих седнах да почина и да обядвам. Получих допълнително сили и вече по-бавно продължих напред.
Вековната бука при разклона за село Бойковец
Все още беше рано за връщане и вместо да слизам направо към Правец реших малко да се отклоня до правешкия манастир. Бях прочел, че в неделя манастира Св. Теодор Тирон има храмов празник. Не знаех откъде се слиза и направих справка с GPS-са. Отклонението не ми се видя голямо. Пътят достига до вр. Голяма могила и слиза на северозапад към Правец по Менска река.
Връх Голямата могила
Успях да съкратя част от пътя по пряка пътека и достигнах до разклона за манастира. Сега от гр. Правец към манастира води маркирана и почти водоравна екопътека през най-долната част на планината.
Град Правец от екопътеката за манастира
По пътеката са изградени множество пейки, беседки и голям кът за отдих с барбекю и чешма.
Кът за отдих с барбекю и чешма
Отклонението към манастира е дълго около два километра. В манастира влязох от задната му страна.
Началото на екопътеката от задната страна на манастира
Манастирската чешма и зад нея балкана от който слязох
Една от манастирските сгради
Мислех си, че като има храмов празник ще бъде пълно с хора. В църквата, освен свещеника, имаше само още двама-трима случайни посетители.
Храмът
Поседях малко, поговорих си със свещеника и тръгнах към Правец.
Манастир Св. Теодор Тирон
Наскоро от манастира към Правец са маркирали тънка пътечка през гората. Пътеката започва от главния вход, пресича дълбок дол и излиза при една от десетките махали на Правец. Пак през полянки и горички след половин час бях в града.
От първите къщи на Правец нагоре към планината Било
Силно впечатление ми направи напълно безлюдния център. Дали времето беше много студено, а аз затоплен от емоции не усещах студа? Или пък хората спяха дълбок зимен сън.
Обезлюденият център на гр. Правец
Бавно пресякох целия град от изток на запад и скоро стигнах до колата.
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Към язовир Правец
Закарах колата във възможно най-западната част на гр. Правец. Над голф-игрището асфалта внезапно свърши. Някъде там, почти на полето, зарязах колата и тръгнах на запад към долината на река Рогочева. По тази река на картата беше отбелязан път, който не стигаше до никъде. В началото вървях през кални поляни и горички, покрай пръснати тук-там вили, кошари и махали. В подножието на планината, от двете страни на Правец, има десетки махали. От лявата ми страна, мъглата беше много гъста и към планината не се виждаше нищо. От дясно, видимостта беше по-добра. Виждаха се язовир Правец и село Разлив. Чуваше се и бученето от магистралата. Вървях така няколко километра на запад, докато стигна до разбит асфалтов път. Продължих по него, защото пътя зави към планината в посока долината на Рогочева река. Асфалтът свърши при някакво разклонение.
Разклонът с фалшивата маркировка
За огромна изненада, на две места по дърветата видях туристическа маркировка. Бяха характерните за района малки тенекиени табелки. Насочваха ме наляво и нагоре към реброто Гребена. Долината на Рогочева река с пътя оставаха в другата посока. Завих накъдето сочеха табелките. Надявах се да стигна до билото по маркирана пътека. Пътят ме изкачи доста нагоре и изведнъж свърши при масивен портал с телена ограда отстрани.
Порталът с телената ограда
Бях се качил много нагоре и вече не можех да се върна назад. Известно време вървях покрай оградата с надеждата отнякъде да се появи пътека. Към билото беше най-удобно да се върви по реброто, но пътека така и не намерих. Трябваше да продължа още напред, но заради гъстата гора и мъглата допуснах огромна грешка. Завих надолу и се върнах обратно на асфалтовия път. Само, ако знаех какво ме чака! Бях изгубил доста време в мотаене около оградата и затова закрачих по-бързо напред. Скоро и асфалтовия път свърши. Стигнах до бариера и табела с надпис „Влизането на хора забранено”.
Бариерата и водохващането в дъното
Бариерата с табелата бяха пред някакво водохващане, което заобиколих отстрани през гората. При задната страна на водохващането имаше разклон. Продължих напред по Рогочева река и излязох на сечище. Буковите гори бяха безмилостно изсечени точно над водохващането. От сечището към билото водеха поне няколко черни пътя. Избрах си най-стръмния и започнах да катеря нагоре.
Пътят нагоре
Появи се първия за деня сняг, а пътя постепенно се стесни от паднали дървета. Спрях за кратка почивка точно навреме. Три пробягващи сърни отдясно нарушиха мъгливата тишина. Тичаха по голия склон без да има къде да се скрият. Гледах ги докато изчезнаха надолу в мъглата.
Трите сърни от двете страни на дървото под пътя
Малко след почивката, пътят пак свърши. Около мен стърчаха само жалките остатъци от десетки пречупени дървета.
Унищожената гора
Продължих през гората без пътека. Колкото по-нагоре се изкачвах, толкова по-труден ставаше терена. Изключително стръмен, скалист и затлачен с паднали дървета. Сечището с жалките останки от гората остана далеч под мен. Склонът нагоре беше почти отвесен. Качвах го много бавно на зиг-заг. Снегът беше вече над 50 см. и допълнително започна да ме бави и изморява. Напредвах изключително бавно, а на някои места направо лазех по падналите дървета. Върхът на всичко беше пропадането ми в дълбока дупка, при което едната ми щека се счупи приблизително по средата. Трудностите в придвижването се оказаха големи, но пък каква неочаквана красота се появи по тоя баир. Отгоре надолу се спускаха каменни реки покрити със здравец и пухкав сняг. Над камъните плуваха в мъглата върховете на вековни буки. Навред по снега личаха следите на дивите животни. Цареше пълна тишина. Мъглата ме обгръщаше отвсякъде и допълнително ме дезориентираше. Всеки момент очаквах да видя билото, но то така и не се появяваше. Следващите няколкостотин метра до билото ги изминах за повече от два часа. Можех да мръдна някъде встрани или да се върна. Можех да избера много по-добро място за изкачване, но не го направих. Вместо това вървях крачка след крачка право нагоре. От красотата на мястото и от напрежението бях изпаднал в някаква дива еуфория, която ми пречеше да разсъждавам нормално. А може би и точно това съм искал?
Връх Маняков камък
След два часа лазене и провиране, най-после излязох целия мокър, изподран и напълно обезсилен на билото на планината. Изпитах огромно физическо и психическо щастие. Намирах се на седловината между върховете Маняков камък от запад и Чучул могила от изток.
Връх Чучул могила
Напред програмата ми беше много лесна. Бях вървял по същото било миналата година, пак през зимата, и районът ми беше добре познат. Към Правец ме чакаше само слизане. Освен това снегът по пътя беше идеално отъпкан от гумите на мощен джип.
Черният път по билото на планината Било
Но първо трябваше да оправя някои от пораженията при изкачването. Бях напълно замръзнал, затова си сложих ръкавици, шапка и пуловер. Заслизах бързо надолу, за да ми се стоплят ръцете. Когато се поокопитих седнах да почина и да обядвам. Получих допълнително сили и вече по-бавно продължих напред.
Вековната бука при разклона за село Бойковец
Все още беше рано за връщане и вместо да слизам направо към Правец реших малко да се отклоня до правешкия манастир. Бях прочел, че в неделя манастира Св. Теодор Тирон има храмов празник. Не знаех откъде се слиза и направих справка с GPS-са. Отклонението не ми се видя голямо. Пътят достига до вр. Голяма могила и слиза на северозапад към Правец по Менска река.
Връх Голямата могила
Успях да съкратя част от пътя по пряка пътека и достигнах до разклона за манастира. Сега от гр. Правец към манастира води маркирана и почти водоравна екопътека през най-долната част на планината.
Град Правец от екопътеката за манастира
По пътеката са изградени множество пейки, беседки и голям кът за отдих с барбекю и чешма.
Кът за отдих с барбекю и чешма
Отклонението към манастира е дълго около два километра. В манастира влязох от задната му страна.
Началото на екопътеката от задната страна на манастира
Манастирската чешма и зад нея балкана от който слязох
Една от манастирските сгради
Мислех си, че като има храмов празник ще бъде пълно с хора. В църквата, освен свещеника, имаше само още двама-трима случайни посетители.
Храмът
Поседях малко, поговорих си със свещеника и тръгнах към Правец.
Манастир Св. Теодор Тирон
Наскоро от манастира към Правец са маркирали тънка пътечка през гората. Пътеката започва от главния вход, пресича дълбок дол и излиза при една от десетките махали на Правец. Пак през полянки и горички след половин час бях в града.
От първите къщи на Правец нагоре към планината Било
Силно впечатление ми направи напълно безлюдния център. Дали времето беше много студено, а аз затоплен от емоции не усещах студа? Или пък хората спяха дълбок зимен сън.
Обезлюденият център на гр. Правец
Бавно пресякох целия град от изток на запад и скоро стигнах до колата.
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Тагове:
ИЗБОРИ ПО … ПРАВЕШКИ
ГРАЖДАНИТЕ НА ПРАВЕЦ ВЪВ ВЛАСТТА НА ОБЩ...
“Правец 8” - създаден след кражба на тех...
ГРАЖДАНИТЕ НА ПРАВЕЦ ВЪВ ВЛАСТТА НА ОБЩ...
“Правец 8” - създаден след кражба на тех...
с. РИБАРИЦА-хижа БЕНКОВСКИ-седловина ХАЙ...
Древните технологии и Познание на предци...
Тръмп управлява нокаутирания световен р...
Древните технологии и Познание на предци...
Тръмп управлява нокаутирания световен р...
Вече се бях притеснил къде изчезна....:) Поздрави!
цитирайНапоследък имах много работа. Ще гледам в следващите седмици да компенсирам и по-често да ходя в планината. Поздрави!
цитирайОбиколили сте едни от ловните полета на Златеви!
Вижте забранените зони и в Google Earth
Once Again... No Access Zone
http://www.panoramio.com/photo/8115007?source=wapi&referrer=kh.google.com
http://www.panoramio.com/photo_explorer#view=photo&position=914&with_photo_id=8115007&order=date_desc&user=1018024
The Door
http://www.panoramio.com/photo/10753845?source=wapi&referrer=kh.google.com
http://www.panoramio.com/photo_explorer#view=photo&position=791&with_photo_id=10753845&order=date_desc&user=1018024
Forbidden Territory. No Access
http://www.panoramio.com/photo/5765703?source=wapi&referrer=kh.google.com
http://www.panoramio.com/photo_explorer#view=photo&position=952&with_photo_id=5765703&order=date_desc&user=1018024
Вътре се намира бившата резиденция на Тодор Живков и до там има общински път откъм мах. Скърнавска, който също е заграден.
Вътре има стотици декари частни гори, до които собствениците нямат достъп!
Те даже не смеят да пускат жалби или да искат достъп! Нос СТРАХ!
Минали сте близо до местността "Кюнеца" в началото на маршрута - страхотна красота съчетана с бистро изворче!
цитирайВижте забранените зони и в Google Earth
Once Again... No Access Zone
http://www.panoramio.com/photo/8115007?source=wapi&referrer=kh.google.com
http://www.panoramio.com/photo_explorer#view=photo&position=914&with_photo_id=8115007&order=date_desc&user=1018024
The Door
http://www.panoramio.com/photo/10753845?source=wapi&referrer=kh.google.com
http://www.panoramio.com/photo_explorer#view=photo&position=791&with_photo_id=10753845&order=date_desc&user=1018024
Forbidden Territory. No Access
http://www.panoramio.com/photo/5765703?source=wapi&referrer=kh.google.com
http://www.panoramio.com/photo_explorer#view=photo&position=952&with_photo_id=5765703&order=date_desc&user=1018024
Вътре се намира бившата резиденция на Тодор Живков и до там има общински път откъм мах. Скърнавска, който също е заграден.
Вътре има стотици декари частни гори, до които собствениците нямат достъп!
Те даже не смеят да пускат жалби или да искат достъп! Нос СТРАХ!
Минали сте близо до местността "Кюнеца" в началото на маршрута - страхотна красота съчетана с бистро изворче!
Извинявам се на Златеви, но обиколката ми беше в много мъглив ден. Разбрах само, че пътеката по рида Гребеня поне в началото е затворена. Моля за малко повече подробности за местността "Кюнците". Къде точно се намира? Интересувам се и от това как се казват местностите около водохващането, както и от водохващането на юг към билото. Сега там по-надолу е голямо сечище, но по-нагоре към билото местността е много красива. Ако имате информация, моля пишете!
цитирай
