Сградите на ”заслон” Бутора някога са обслужвали мина Бутора. След закриване на мините сградите са били използвани като туристически заслон.


                                                                      

    Около тях е имало студен извор, който сега не можах да открия. Заслонът се намира на разкошно място, сред вековна букова гора и с прекрасна панорама на юг към Сечената скала.


                                        

    Някога горите около заслона са били диви и непроходими. През една люта зима около заслон Бутора е зимувала четата на войводата Панайот Хитов.


                        Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски

     Ето как Панайот Хитов описва местността:

    Сега “буйната” буковата гора се изсича, като сечището е достигнало почти до заслона.


            Минава се по стълбите в средата и се излиза на поляната с паметника

        Изкачих се по стълбите между двете “сгради” и минах отзад да видя поляната с паметника. През Втората световна война партизаните са нападали многократно мините наоколо и в чест на нападенията бяха издигнали паметник. Паметникът е важен ориентир, защото пътеката Ком-Емине минава през поляната и влиза в гората зад паметника.


                                                              Поляната с паметника

    След като поразгледах и поснимах наоколо стана време да се връщам към Вонеща вода. Планът ми беше да се връщам наобратно по друг път. На картата такъв път не беше отбелязан, което значеше, че ще трябва да вървя направо през гората. От паметника слязох по поляната Каминката до седловина Сливката. Поляната Каминката е много стръмна, а през последните години се беше и съвсем стеснила от тръните. Приличаше на писта за бобслей. Спуснах се на бегом по нея, като внимавах да не си счупя краката.


                       "Поляна" Каминката вече е тясна пътека през тръните

      Излязох отново на седловина Сливката и хванах тънка пътека на север към вр. Габрачев рът.


                             От вр. Габрачев рът на север към вр. Главите

     Пътеката първо стана черен път, после черния път бързо изчезна и аз се озовах самотен насред горите на Еленския балкан. Спуснах се малко на север и се озовах в гората, в която исках да съм. Ей на това му викам аз диво място! Вековна и много гъста букова гора, никакви следи от човешка дейност, тишина, спокойствие и пълна липса на ориентация. Окачих си GPS-са на врата, но и това много не помогна. Попаднах в лабиринт, от който излизане нямаше. Бях слязъл много надолу от билото и вече не вървеше да се връщам. За капак и времето изведнъж стана много топло. Искаше ми се да изкача на север вр. Мандрата и оттам да се спусна към с. Войнежа, но прецених, че с това темпо и два дни няма да ми стигнат. За мой срам реших да се връщам по същия път, по който бях дошъл - през махала Осенарите. Завих на запад и се опитах да стигна до река Веселина. През гората се вървеше трудно, но да се излезе от нея се оказа направо невъзможно. Неслучайно хайдутите са се крили тука. Накъдето и да се обърнех стигах до плътна стена от тръни и трябваше да вървя около нея, за да продължа напред. Одраните места по мене бързо се множаха, а времето все повече напредваше.


                            От рида Остричева на запад към вр. Еньов чукар

    С големи мъки и много изгубено време изкачих вододелния рид Остричева и се спуснах на запад в долината на река Веселина. Виждах черния път съвсем близо под краката си, но към него бяха и най-бодливите тръни. Последваха нови безброй юнашки рани докато накрая със сетни сили и целия изподран успях да стъпя на черния път.


                                             Черният път в долината на река Веселина

   Подминах разклона за махалите Чифлик и Станьовци и продължих в моята посока на запад към Бялковата махала. Стигнах до една рядка гора с поизсечени и изсъхнали дървета и погледнах GPS-са. Махалата трябваше да е на това място, но през дърветата виждах само една почти паднала бяла къща.


                                                        Бялковата "махала"

    Нагоре водеше отклонение от черния път, но вече нямах сили да изкачвам. Подминах “махалата” по водоравния път и навлязох в голямо сечище. При сечището пътя свърши и призрака на тръните отново излезе насреща ми. Оставаше да изкача още един рид и да се прехвърля от другата му страна в долината на река Осенарска. Надявах се поне тук тръните да ме пожалят, но не стана. Местността си беше също тъй дива и трънлива, както тази около река Веселина. След нова неравна битка с драките излязох на билото на рида, а там ме чакваше награда - широка поляна с черен път по средата.


                                    Поляната с римския път при вр. Еньов чукар

      Това е същия римски път, който от билния вр. Турлата завива на север към  Велико Търново. Бях се озовал на обзорния Еньов чукар. Заради неговата обзорност по време на руско-турската война тук е имало наблюдателен пост на руските войски. На изток се виждаше като на длан цялата местност, през която вървях от заслон Бутора до вр. Еньов чукар. Само аз си знам какво ми костваше да мина през нея. Един след друг амфитеатрално се бяха подредили долината на река Веселина, рида Остричева и върховете Габрачев рът и Буторски чукар.


              Долината на р. Веселина, рида Остричева, вр. Габрачев рът и вр. Бутора

      На запад се виждаха билните върхове Битата ела и Грамадлива. Черният път продължаваше на север към Велико Търново. Може би трябваше да продължа по него, но вече бях капнал от умора. Температурата беше над 30 градуса, а времето много напреднало. Спуснах се през последните тръни на запад в долината на река Осенарска и излязох в любимия ми слънчев Вълчи дол. В краката ми нещо прошумоля. Един малък приятел беше дошъл да ме поздрави за славното ми избавление от тръните.


                                                                       Тритон

    По познатия ми път бавно и славно стигнах до махала Осенарите.


                                        Изоставена къща в махала Осенарите

    Оставаха ми още някакви си 7 километра до село Вонеща вода и до хотела с минералния басейн. Чао тръни! Скоро ще се видим пак.



                                                                       GPS трак

                                                              GPS компютър

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track