Село Дивчовото се е скрило в една тясна и потайна планинска гънка на Тетевенския балкан. Името на селото показва и какъв е района около него - пуст, див и красив. За да се стигне до Дивчовото трябва да се мине първо през гр. Тетевен, а после и през дългото много километри село Черни Вит. Пътят следва извивките на река, която в горното си течение се нарича Боатинска, по средата си в село Дивчовото се нарича Дивчовска, а след това Черни Вит. Дивият район около село Дивчовото обаче не е краят на дивотията, а само нейното начало. Пътят минава през селото и навлиза още 5 км. навътре в планината в най-девствената и дива част - Голямото Боатински дефиле. Чели ли сте книгата “Дивото зове”?


                                                         Напред към "дивото"

    Местността Боатин е обявена за резерват през 1948 г. и сега е под защитата на ЮНЕСКО. Поради своята отдалеченост и трудна достъпност района на резервата е останал див и слабо експлоатиран. Това е спомогнало в него да се запазят недокоснати от човека вековни букови гори които са най-големия естествен масив от бук в Европа. Разнообразието от дървесни видове е огромно, а средната възраст на гората е 150-200 години, Най-интересен от различните видове бук е специфичният за резервата Боатински бял бук. Представлява огромно и право като мачта на кораб дърво, достигащо на височина до 50 метра.

   След село Дивчовото долината на Боатинска река все повече се стеснява. Пътят свършва до малко полянка край която е хижа Човканя - бивша резиденция на Добри Джуров.


                                                            Хижа Човканя

  Човекът посетил района като партизанин, хижата много му харесала и след 9-ти си я взел за резиденция. Сега хижата е частна и се казва “Вила Кордела”. Корделата е лента с различни цветове. Името и може би идва от цветята с различни цветове на поляната пред хижата. Старото име Човканя е прякора на един юначен българин - Стоян Иванов от село Черни Вит. След разгрома на Априлското въстание в дивите гори около река Черни Вит се крият остатъците от Хвърковатата чета на Бенковски. Човканя нарежда на дъщеря си Елка да занесе хляб на четата, въпреки, че балкана бил блокиран от турски потери.

   Рано сутринта хижата изглеждаше необитаема. Нямаше кой да питам за пътеките в района и затова се зачетох в двете информационни табели на поляната. Едната ме информираше, че преминаването през резерват Боатин е забранено. На другата пишеше, че преминаването през резервата е разрешено по екопътека “По стъпките на Бенковски”. Предпочетох да вървя по собствените си стъпки и поех по един затлачен с растителност черен път покрай Боатинска река. Вървях по него едва няколкостотин метра и достигнах до място където пътя беше отнесен от водата.


                                                    В дебрите на резерват Боатин

     Тук трябваше да реша какво да правя. Все още се двоумях по кой рид да се качвам. От запад на Боатинската река е Момински рид. При предишното ми ходене се бях качил от хижа Момина поляна на горната част на този рид. Не ми се искаше пак да се качвам по него и затова завих на изток към съседния Боатински рид. Изкачването към билото на рида беше стръмно, но кратко. Малко под билото стъпих на пътека, която водоравно заобикаляше ниските връхчета и ме изкачваше равномерно нагоре.


                    По водоравната пътечка през боатинските букови гори

Пътеката скоро достигна до стръмен дол. Предполагам, че е бил Телевитски дол, но в гората ориентацията е трудна. Пътеката зави на изток, започна да извива около реката и придвижването стана бавно и трудно. Изоставих пътеката и тръгнах нагоре към билото на рида. Надявах се да намеря по бърза пътека, но нещата се развиха още по-добре. Намерих римския път „Стълбата”.



                                          Римският път Климаш /Стълбата/

      Знаех, че такъв път съществува от интерактивната карта на Парк Централен Балкан. Не се надявах да го намеря в гъстата гора, но ето, че той сам ме намери. Пътят, а заедно с него и целия проход, са били наричани Стълбата или Климаш. На гръцки стълба е „климакс”, побългарено Климаш. В Средна гора, точно срещу прохода, има връх Климаш. На север от прохода пък има цели два върха Климаш - Голям и Малък. Римският път все още е в идеално състояние и по него буквално за минути стигнах до края на гората. При последните дървета пътят изчезна, но вече не ми беше и необходим.


                                  Назад към Голямото Боатинско дефиле

   Над гората минах през пояс от гъста хвойна и се изкачих на седловина Санъра.


                                                           Седловина Санъра

    Думата „санър” идва от думата синор - граница между имоти. Седловина Санъра се намира между върховете Тетевенска Баба от юг и Свинска могила от север. На седловина Санъра римския път се е раздвоявал. Едното му разклонение е слизало към с. Дивчовото и аз се качих точно по него. Другото разклонение е слизало по Боатински рид на север и през седловина Превлаката е влизало в планината Лествица. В планината Лествица се намират и върховете Голям и Малък Климаш дали името на пътя и прохода. Думата „лестница” също означава стълба, само, че на руски. От седловина Санъра се открива необятна панорама на изток.


                                     Панорамата от седловина Санъра на изток 

   Подредени като за изложба се виждаха на преден план долината на река Дълбокото дере, отляво рида Хайдушка поляна, а отдясно рида Коджаюрт по който все още се белееха петна сняг. Зад тях бяха ридовете Гугла и Братанишки рид, а най-отзад над всички надничаше и вр. Вежен. От дясната ми страна стърчеше високо в небесата вр. Тетевенска Баба, а на югоизток се беше ширнало  на километри билото на планината, дълго и високо, като китайска стена. По средата си китайската стена беше счупена.


                         Централното било от Санъра към Попови гробове 

    Там в ниското беше седловина Попови гробове и аз някак си трябваше да стигна до нея. адявах се да има поне тънка козя пътечка и съвсем бях забравил за римския път. Огледах се натам и какво да видя! От седловина Санъра до седловина Попови гробове трасето на римския път си стои непокътнато от времето и ме чака да мина по него. Вярно е, че хвойната го е стеснила и, че снеговете са го поразместили, но пътят си е все още там.


                                                               Римският път

   Изминах много бързо разстоянието между двете седловини, като през цялото време се наслаждавах на панорамата отляво.


                                                  Назад към седловина Санъра



                                                      Към вр. Свинска могила



                                                         Дълбокото дере


                                                           Ридът Коджаюрт


                         Седловина Попови гробове и вр. Булуваня зад нея

   Седловина Попови гробове е превал или най-висока точка на прохода Стълбата. За този ден се оказа превал и на моя маршрут. Оттук вече ме чакаше само слизане или поне тогава си мислех така. Щракнах няколко снимки от южната страна към с. Антон и продължих по зелената маркировка към х. Бенковски.


                                                     На юг към с. Антон


                  Римският път от седловина Попови гробове на юг към с. Антон 


                                              По пътеката към хижа Бенковски

    От билото на планината на север към село Рибарица се спускат няколко рида по които може да се слезе. Видях на картата някаква пътека по рида Гугла и реших да слизам по нея. Заинтересува ме надписа на картата, че пътеката е с висока трудност. Досега не съм виждал на нито една карта и за нито една пътека да има такова обозначение. От седловина Попови гробове за около час по маркираната пътека слязох до овчарниците в местността Дебели дял, където става прочутото напоследък "зелено" сирене.


                  Голата местност Делеби дял и зад нея Братанишки рид


                                        В този овчарник става "зеленото" сирене



                                                   "Домът" на овчаря 

     При овчарниците вместо да продължа по маркировката към х. Бенковски завих на север към вр. Гугла. Заобиколих от изток ниско възвишение, излязох на седловина Гугла и се спрях до останки от кошари от източната страна на върха.


                                                            Връх Гугла


          От вр. Гугла на юг към билото с върховете Братаница и Безименния

    Седнах за 10-тина минути да обядвам и след това тръгнах надолу по „пътеката”. А тя пътеката…леле-майко! От едната страна пропаст, единия ти крак виси във въздуха.


                                                    От "пътеката" надолу

   От другата страна отвесни скали и докъдето окото ти стига само джендем.


                  Хаосът от дървета и скали от "пътеката" към вр. Гугла

    Отгоре на всичко при заобикалянето на връх Гугла вместо слизане имаше изкачване. Криво-ляво заобиколих някак си опасното място и излязох на билото на рида Гугла. Вече нямаше опасност да падна, но от това „пътеката” не стана по-лесна. Спускането е много стръмно надолу, а качването изобщо не ме е ясно как става. Не мога да сравня тази пътека с никоя друга в Стара планина, но горещо я препоръчвам на всички. Пътеката наистина е опасна, но и много красива. След върха се излиза за кратко на равна поляна с гледки на запад към Дълбокото дере и на север към рида Климаш.


          Дълбокото дере и върховете Тетевенска Баба и Свинска могила 


                              От рида Гугла към предпланините на североизток


                                                         Климаш /Стълбата/

    От поляната спускането към Дълбокото дере беше само с главата надолу и стана много бързо. Излязох на черния път по долината на Дълбокото дере точно на мястото, където маркираната пътека за х. Бенковски влиза в гората. Стъпих с разтреперани крака на черния път и си самоналожих кратка почивка с цел възстановяване не толкова на физиката, колкото на психиката. После продължих по черния път по река Костина в посока Рибарица.


                                                        По река Костина

   Щях да се връщам към х. Човканя по екопътеката „По стъпките на Бенковски”. След по-малко от час стигнах при водослива на реките Костина и Свинска. По река Свински в западна посока върви черен път, който трябваше почти водоравно и много бързо да ме изведе до колата. Да, ама не! Пътят започна да  изкачва още в самото начало.


                                                  Пътят покрай Свинска река


                                                      Слепок - гущер без крака

   За кратко се излиза от гората в широка и красива долина при ловния заслон Осморката.



                                          Поляната с ловния заслон Осморката

    След заслона черния път слиза към реката и свършва. Продължих по пътеката „По стъпките на Бенковски” със здраво изкачване нагоре към седловина Превлаката. Бях вече много изморен и често спирах за почивка. Пътеката върви успоредно на рида Климаш и влиза навътре в резерват Боатин. Местността е много красива, но вече нямах сили да и се любувам. Вековните букови гори на Боатин започнаха към края на изкачването при седловина Превлаката.


      Eдна от многобройните полянки по екопътеката "По стъпкитe на Бенковски"

     Там се огледах за продължението на римския път към Рибарица. Сигурен съм, че минава през седловината, но не го открих. След седловина Превлаката последва стръмно слизане по Климашки дол към река Боатинска. Тук бе най-красивата част от екопътеката. Върви се през разредена букова гора покрай огромни дървета.


                                              Буковите гори край Климашки дол

     Пътеката излиза на асфалта на мястото където се сливат реките Боатинска и Климашки дол. Двете реки се применават по два дървени моста разположени един до друг. Оттам до хижа Човканя са само 200 м.


                                                                 GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

Както винаги много интересен маршрут. От снимките преди месец бях останал с впечатление, че качването е било по-трудното, но сега излиза, че всъщност слизането е било "интересното". Описанието ти нещо не ме вдъхнови да го повторя :)
Иначе и аз си спомням още прекрасните букови гори в района, дано да се запазят по-дълго време.
Миналата неделя повторих Веженския ти маршрут, засрамен от факта, че точно по този начин го планирам от 4-5 години и все не остава време. От север бях качвал Вежен директно по зимния маршрут и трябва да се признае, че по подсичащите пътеки е доста по-лесно. Като си слизал по рида Царичина по едно време си се отклонил вдясно по ясна пътека, както пишеш, после си я изоставил. Дали това е пътеката от Стара Рибарица, която вече се води затворена? Веднъж се пробвах да я намеря от долу (от към реката), ама двама паркови рейнджъри баш тогава минаха и ми обясниха, че не бивало. За по-сигурно ме натовариха на Нивата и ме закараха към асфалта, та тогава ходих до х.Ехо наместо до х.Вежен.

И качването и слизането по този маршрут са интересни. Оставил съм си за десерт качването по Момин рид, подсичането на Гьолджука по пътеките от север и слизането може би по рида Боатин към Превлаката. Някога трябва да се кача и да мина и по рида Климаш. За Вежен по зимния маршрут слизах веднъж през зимата при два метра сняг. Беше голям екшън по въжетата надолу. Двете обходни пътеки са много по лесни. За слизането по рида Царичина. Пътеката по която се отклоних е наистина пътеката за Стара Рибарица. В началото помислих, че върви успоредно с другата, но накрая зави на североизток и заслиза към Стара Рибарица. Мисля, че има още една пътека от Долна Дудкова поляна към Стара Рибарица. От поляната слиза право на изток. Аз смятам утре да ходя по Стара Рибарица към х. Ехо и да слизам по Ръждавото било. Гледам, че пътя по Стара Рибарица стига до подножието на вр. Кочето чело. След това път няма и не ми е ясно как ще се кача до хижата. Ти щом си ходил оттам можеш ли да ми обясниш откъде е маршрута?

Много ми хареса разходката и снимките са хубави. Снимай отблизо цветята и билките да видя какво расте там. Поздрави!!