Маршрутът село Рибарица-местност Остриките-хижа Ехо започва от най-източния край на селото. Табелата за край на Рибарица е поставена в махала Стара Рибарица, но на 2 км. на изток има още една рибаришка махала - Дебелщица. Махалата се намира в местността Хаджийското, при водослива на река Дебелщица с Черната река. В махалата от шосето за с. Шипково се отделя асфалтов път, който завива на юг по долината на Черната река.


                                               Разклонът в махала Дебелщица

    Отбивката е добре маркирана, но пътя е в много лошо състояние. В началото си долината на Черната река е по-широка и открита от долините на другите рибаришки реки - Костина, Заводна и Стара Рибарица. От двете страни на пътя на дълго разстояние се редуват ниви, вили и градини. Асфалтът свършва до голям рибарник вляво, ловна хижа вдясно и мост над Черната река. Ловната хижа и рибарника са при водослива на Черната река и река Драгоманов дол.


                                              Краят на асфалта при ловната хижа

    Напред се продължава по черен път, който е в много по-добро състояние от асфалтовия. С колата можех да продължа още няколко километра, но мястото при водослива беше много удобно за връщане. Бях решил да се връщам по Драгоманов дол, където също има черен път. Оставих си колата пред входа на ловната хижа, щракнах няколко снимки и поех пеша напред. Откъм хижата веднага ме залаяха няколко свирепи кучета. Сред небивалата врява минах по моста над Черната река и продължих по черния път надясно. Веднага след моста долината рязко се стеснява. Върви се през гъсти гори, като в началото се пресичат няколко малки полянки с кошари и стопански сгради по тях.


                                           По пътя към местноста Остриките

    Пътят достига до местността Горни Зелениковец и се разклонява. Едното разклонение завива наляво и нагоре към седловина Печковец на билото на Яворов рид, а другото продължава на юг към местността Остриките и хижа Ехо. С кола може да се стигне чак дотук. Дори в началото на Зеленишки дол имаше паркирана една очукана бяла лада.


                                 Разклонът в местността Долни Зелениковец

   На разклона продължих отново надясно по пътя за хижа Ехо. Минах покрай заключена бариера и няколко табели за начало на парк до нея.


         Заключената бариера и табелите за начало на Парк Централен Балкан

    От разклона при Зеленишки дол до местността Остриките се върви около 50 мин. Пътят следва плътно всички извивки на тясната долина на Черната река. Върви се почти водоравно през гъсти гори и без интересни гледки.


           Отнесена от Черната река част от пътя към местността Остриките

   Местността Остриките представлява малка горска полянка, гъсто обрасла с високи треви. Под поляната се събират няколко потока даващи началото на Черната река. Вляво от пътя има пейка и чешма.


                                                         Местността Остриките

    В южния край на поляната имаше паркиран един джип Мерцедес. Как ли е минал през заключената бариера? Може би е на хижарите от х. Ехо или на рейнджърите от парка. На поляната черния път свърша, а с него свършва и водоравното ходене.


               Краят на черния път и началото на пътеката в местността Остриките

   Започва стръмно изкачване по широка пътека през вековна букова гора. Пътеката се изкачва към билото на рид, който разделя началните притоци на Черната река. Първото „почивало” по пътеката е на билото на рида при интересни скали вляво с импровизирана дървена пейка до тях.


                                 "Почивалото" с пейката на билото на рида

     По-нагоре наклона на баира намалява или поне на мен така ми се стори, защото влязох в гъста мъгла. Околността стана психиделична и много красива. Вървях през разредена букова гора, земята беше покрита с ярко зелена папрат, а наоколо за фон се стелеше гъста бяла мъгла.


                                                               Гората с мъглата

   Постепенно между дърветата започна да прозира темето на централното било. Пътеката излезе на изцяло покритата с папрат седловина Долни Ветровити преслап.


            Разклонът на билото при седловина Долни Ветровити преслап 

   Предишната седмица на път за Ръждавото било бях минал малко над седловината. Тогава на разклона с пътеката Ком-Емине си бях забравил калъфа за очилата. Разклонът беше само на 5 мин. път нагоре така, че завих на юг към х. Ехо. Веднага си намерих калъфа и заслизах наобратно.


                  Седловина Долни Ветровити преслап от север на юг

   Минах пак през седловина Долни Ветровити преслап, а след това слязох и на седловина Карчов преслап. Карчов преслап е най-ниското място по централното било в този район и се води граница между Златишко-Тетевенска и Троянска планина.


                        Седловина Карчов преслап и вр. Юмрука зад нея

   Малко след Карчовия преслап мъглата взе да се вдига и се откриха гледки на юг и изток към вр. Юмрука и долината на Дамлъдере. Нищо не се виждаше само на север, а аз вървях точно натам. За последната година и половина за четвърти път минавам наоколо и за четвърти път има мъгла. Жалко, защото местността наоколо е приказно красива. С леко изкачване нагоре стигнах до разклона при вр. Ушите. „Ушите” са няколко остри скалички по билото, които гледани от север на юг наистина приличат на уши.


                                                               "Ушите"

     Връх Ушите е възлов връх, защото при него от централното било на Стара планина на север се отделя дългия Яворов рид. Върхът се нарича още Портата, Вратцата и Капуджика. Турската дума „капуджик” също означава врата. До „ушите” скалистото било е изсечено, за да мине през него римски път и така се е отворила „портата”.


                                                                 "Портата"

    Някога от гр. Клисура на север към планината е имало римски път, който е бил много използван чак до края на 19-ти век. Пътят се е изкачвал на централното било при седловина Горни Ветровити преслап. Седловината се намира южно от сегашната хижа Ехо. Оттам пътя е минавал през седловина Демиркапия /Желязната порта/, където е хижа Ехо и се е изкачвал до следващата „порта” при вр. Ушите. От „ушите” пътя е продължавал на север по Яворов рид към сегашната хижа Васильов до която е имало римски град. След няколко снимки наоколо минах през изсечената в скалите „порта” и продължих на север по Яворов рид.


                                             Римският път по Яворов рид

    Римският път е вкопан от източната страна под билото на рида. Трасето му все още си личи много добре и по него много бързо се напредва.


                                 Римският път в подножието на вр. Кашка

    От вр. Ушите следва леко слизане надолу при което мъглата постепенно взе да се разрежда. Откриха се гледки към билото на Яворов рид, както и към долината на река Камачарска.



                                            Назад към билото на Яворов рид


                                      Към долината на Камачарска река

    Напуснах пътя само за малко, за да сляза до единствена чешма оттук чак до х. Васильов. Въпреки, че времето беше дъждовно чешмата едва капеше.


                                                    Чешмата под римския път

    След чешмата пътя излиза в подножието на вр. Кашка, където синьо-жълтата маркировка се раздвоява. Жълтата маркировка слиза на североизток към х. Хайдушка песен, а синята продължава на север по Яворов рид към х. Васильов.


                                                     Разклонът под вр. Кашка

    Около връх Кашка мъглата най-сетне окончателно се вдигна. Вече можех да се наслаждавам на пейзажа на изток към долината на река Бели Осъм с хотели на курорта Чифлик, както и на север към прекрасната поляна Кашка.



                Към долината на река Бели Осъм и хотелите на курорта Чифлик



                                           От вр. Кашка към поляната Кашка

   По средата на поляната Кашка се поспрях да събера малко боровинки, а в края и седнах за кратко да обядвам. От юг започнаха да се чуват гърмежи и трябваше да побързам.


                                  От поляната Кашка назад към вр. Кашка

    След поляната Кашка се влиза за малко в букова гора и след нея се излиза на голата седловина Печковец.


                                 Седловина Печковец и зад нея вр. Турлата

    Зад мен към централното било вече трещеше много силно. На седловина Печковец има отбивка на запад по Зеленишки дол към Черната река. Можех веднага да се спусна натам, но маршрута ми се видя много кратък.


                                           Разклонът на седловина Печковец


               От седловина Печковец назад към вр. Кашка където вече вали

   Реших да продължа още малко на север към вр. Турлата. От седловина Печковец до вр. Турлата се върви водоравно и с леко слизане надолу по широк черен път.


                       По билото на Яворов рид на север към вр. Турлата

    Вр. Турлата го подсякох от юг и започнах да търся пътека за слизане към черния път по Драгоманов дол. Бързах да не ме хване бурята на билото, но пътека така и не излизаше. След вр. Турлата вървях още доста време по билото и взех да се притеснявам, че отивам много на север.


          Вторият връх след Турлата. Вляво от него е пътя за слизане.

    Най-после от лявата ми страна се появи някакъв много трънясъл и тревясъл път. Не ми оставаше нищо друго, освен да слизам по него.


                                                    "Пътят" за слизане

     Още от самото начало здраво се заплетох в тревите, а бурята бавно, но сигурно напредваше към мен. Цялата местност наоколо се оказа гъсто обрасла, много дива и чудно красива. Напредвах бавно и добре поне, че пътя зави точно към Драгоманов дол. Спуснах се много стръмно надолу до една обрасла поляна с ловна вишка на нея.


                                               Поляната с ловната вишка

    След поляната с вишката няколко черни пътя се вляха един в друг. След още няколко минути излязох на втора поляна с дървена барака на нея.


                                              Поляната с дървената барака

    От бараката напред пътя и долината бяха вече много широки и равни. Минах през още няколко зелени полянки с вековни самотни дървета по тях. Все места идеални за пикник.


                                    Полянка края пътя по Драгоманов дол

     Пътят пресече няколко пъти река Драгоманов дол по бетонни мостове и ме изведе до Черната река, където ми беше колата. Тъкмо се напъхах вътре и наоколо се изля невероятен порой.


                                                               GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track

Много интересни снимки. Като ходиш насам натам снимай по-отблизо билките за да ги разпознавам по-лесно. Днес пак видях доста билкия но от далеч е трудно да ги определя със сигурност.

Страхотна разходка е било- безброй интересни местенца,в които никога не съм ходил