Преди година и половина почти бях тръгнал по този маршрут. Беше около Великден, а аз бях на почивка в близкото село Чифлик. Тогава заваляха проливни дъждове и прехода се отложи. И сега положението не беше по различно. Стоях си аз на сухо в едно хотелче в село Бели Осъм, гледах тъжно потопа навън и слушах песента на гръмотевиците. Времето не ставаше дори да си покажа носа, камо ли да правя преход. Надявах се на следващия ден да е сухо поне за няколко часа, колкото да се кача до Беклемето. На следващата сутрин станах още с изгрева и какво да видя - не вали. Ура! Значи ще се ходи. Маршрутът ми беше на изток, но първо поех на запад към центъра на село Бели Осъм и махала Зеленика.


                Центърът на село Бели Осъм. За махала Зеленика се завива наляво 

      До началото на 19-ти век долината на река Бели Осъм не била населена. Само там където в река Бели Осъм се влива Княжевската река имало малко ханче със собственик някой се Бальо. В края на 18-ти и началото на 19-ти век започнали кърджалийските безчинства и хората от равнините започнали да бягат в планината. Ханът на Бальо се препълнил с бежанци. С припечелените от тях пари ханджията започнал да купува имоти. Построил втори хан, после 10-ти, 20-ти и така за кратко време изкупил цялата планина. Оттогава хората наричат близките околности Бальова планината и това име се е запазило и до днес. Бежанците започнали да се заселват около хановете на Бальо и така възникнало  село Бели Осъм. Сега селото, заедно с бившата си махала Чифлик, е дълго поне 20 км. 



                   Типичен пейзаж от село Бели Осъм - редуват се стари и нови къщи

     Намерението ми бе да вървя по долината на река Зеленика, да се изкача до местността Беклемето и оттам да сляза по река Княжевска към село Балканец. Долината на река Зеленика се намира между двата дълги рида - от запад е рида Сергев дял по който ходих миналата година, а от изток е рида по който се спуска шосето на прохода Троян-Кърнаре. Доста усилия положих докато науча името на този рид - Дебели дял. В центъра на Бели Осъм завих на юг към долината на река Зеленика и по нея вървях още няколко километра докато стигна края на селото. Широкият път по долината не достига до билото на Бальова планина, а продължава още малко на юг и внезапно свършва така, че трябваше да го изоставя. За изкачване към Беклемето си избрах единствения път който видях на картата. Беше стръмен и опороен от дъждовете офроуд път, който се катереше към Беклемето по  малкия страничен рид Минковото.


                                        Назад към долината на река Зеленика

  Пътят заобикаляше многобройните хълмове като  постоянно извиваше през гъсти смесени гори и малки папратливи полянки. Бързах да не ме завали и затова се поспрях само на няколко места, колкото да снимам назад към долината на река Зеленика. Пътят нагоре беше силно обрасъл и от мокрите треви и папрат се измокрих до кости.


                          Нагоре към рида Дебели дял и местността Беклемето 


           От черния път на запад към долината на река Зеленика и рида Сергев дял

   Добре, че „банята” беше за кратко, защото бързо се изкачих до шосето на прохода Троян-Кърнаре. Изкачването от края на село Бели Осъм до шосето стана за един час, като в края на черния път се появи и някаква много стара и отдавна изоставена жълта маркировка. Отдолу планината изглежда ниска, но от река Зеленика до шосето денивелацията е повече от 500 м.


                                              До ресторант Панорама

    Черният път ме изведе само на няколкостотин метра северно от ресторант Панорама. И преди бях спирал с колата на този ресторант. Любувал съм се на панорамата към река Зеленика без да знам, че някого ще се кача дотук и пеша.


                                         Панорама от ресторант Панорама

   Сега панорамата беше силно ограничена от гъстите мъгли на запад към Бальовата планина и към отсрещния рид Сергев дял. След ресторанта вървях на юг по шосето още 10-тина минути и стигнах до отклонението към ски-пистата. Там изоставих асфалта и се качих към местността Карцов бук. При Карцовия бук гората свършва, като последните дървета са гигантски вековни буки. Както си е редно вековната гора беше широко изсечена, за да мине оттам ски-пистата.


                                       Ски-пистата в местността Карцов бук

  Защитено е само дървото Карцов бук, защото носи следи от сабя на казак. В местността през руско-турската война е имало лагер на руската армия.


                                                                  Карцов бук


           Табелката на която пише "Охранява се от дръжвата" е гръмната

   От Карцовия бук през голите баири на изток тръгва черен път към хижа Чучул. Първоначално мислех да се кача на централното било което не беше много далече, но натам имаше гъста мъгла.


                                        По черния път на изток към хижа Чучул

    Реших да вървя по пътя към хижа Чучул, защото поне от него надолу имаше видимост. Все още беше много рано, не валеше дъжд така, че първоначалния ми план да слизам към село Балканец претърпя промяна. Бях чувал само хубави неща за хижа Чучул и реших да разширя маршрута към хижата. Маркировка към хижа Чучул няма, само по дърветата тук-там се вижда по някоя нова табелка.


                                                  Маркировката към хижата

   Разстоянието от местността Беклемето до хижа Чучул се изминава за около 2 часа. Върви се водоравно по широк черен път. Първо се минава през удивително красивата местност Трите дола, която е изворната област на река Жална.


                От местността Трите дола на север към долината на река Жална

     Пресича се рида Жални дял, а после се минава и над изворната област на река Кнежа.


                                 Към рида Жални дял и зад него рида Чучул

   Пътят минава през обширни пасища, като на всички поляни има големи чешми и работещи овчарници.


                                                       Полянка с овчарник 



                                                                Пламчова чешма

   Освен с овчари района се оказа гъсто населен и с боровинкаджии. Местността е раят на боровинките, които са в огромни количества и са много едри. Така в приказки с овчари и в ядене на боровинки двата часа между Беклемето и Чучул изминаваха неусетно.


                        Правият и равен път път в местността Белишкото
 
    В края черния път зави на север, напусна поляните и навлезе в букови гори на рида Чучул.



                                         От пътя към мъгливия рид Чучул

   Някога по рида Чучул е бил алтернативния път за слизане към Троян. В миналото преминаването по римския път Виа Траяна е било платено. За да избегнат плащането на такси някои от керваните след като стигнели превала на Троянския проход продължавали не на север по римския път към Беклемето, а на североизток към рида Чучул. Пътеката по която са слизали била много стръмна и се е наричала Деримагаре /демек биели са магаретата, за да вървят/. От онези времена е останало наименованието и на един от върховете в началото на рида - връх Ханът. Сега до връх Ханът няма хан, а само една голяма бетонна чешма, която за съжаление е пресъхнала. Няколко минути след чешмата се достига до зелена поляна на която е построена хижа Чучул.


                                                                Хижа Чучул

    Хижата е след основен ремонт и има постоянен персонал. Разпитах хижаря за слизане към Балканец и Бели Осъм, но човека беше минавал само откъм Беклемето. След хижата черния път стръмно се спуска по билото на рида Чучул и излиза в подножието на връх Чучул.


                                                 По билото на рида Чучул

   Върхът е интересен с това, че на темето му има голямо тракийско светилище. Светилището е било използвано от многобройните някога пътници по пътя, а точно тук под върха пътя се раздвоява. Единият му край слиза на изток по рида Средни дял към село Черни Осъм и Троянския манастир, а другия продължава на север по билото на рида Чучул. Пътят по билото на рида подсича връх Чучул от запад, като минава над изворите на Голямото и Малкото Мечо дере. Известно време се върви през гъсти букови гори. След заобикалянето на вр. Чучул ридът бързо се снижава, заобикаля се страничния рид Кладни дял и се минава през няколко чудни горски полянки.


                                                   Първият разклон към гр. Троян

   Огромните боровинки които се срещат над хижа Чучул тук са заменени от огромни малини. По-надолу след вр. Янковска могила гората свършва и се излиза на обработваеми поляни.


                                                    През полянките по билото 



              Към рида Жални дял. От двете му страни са реките Жална и Кнежа

    На една от поляните е  разположена все още обитаемата махала с интересното име Кратунковска. От Кратунковската махала може да се слезе на запад към село Балканец или на изток към град Троян.


                         Вр. Дундова могила. Около него е махала Кратунковска 

    Предпочетох да продължа по черния път на север до самия край на рида Чучул. След връх Дундова могила изоставих широкия черен път и завих на север по един по-слабо използван път.


                        Слизам през папратливи поляни към река Бели Осъм

   Пътят отначало върви по права линия през море от папрат, после прави няколко серпентини и извежда в местността Сухарето.



                                                       Град Троян 

   Там пък поляните са засадени с типичните за Троянския балкан сливови градини.


                                   Сливови градини в местноста Сухарето

    След Сухарето рида Чучул стръмно свършва към река Бели Осъм.


                                           Село Бели Осъм от рида Чучул

   Черният път завива на запад и се спуска към местността Кнежанска лъка, която се намира между селата Балканец и Бели Осъм. Разстоянието между двете села е около един километър.



           Излизам близо до първите къщи на село Балканец в местността Кнежанска лъка

    В същата местност някога от юг е слизал и римския път Виа Траяна. Запазени останки от него има в началото на село Бели Осъм.


                          Черният път завършва при ресторант Тайната вечеря

   От Кнежанската лъка продължих на север по асфалта към мястото където някога е бил Бальовия хан. Сега при водослива на реките Княжевска и Бели Осъм има табелка на която пише, че оттук е минавал римския път Виа Траяна.


                                        Табелата в началото на село Бели Осъм

    Минах по моста над река Бели Осъм, завих по централната улица на запад и влязох в село Бели Осъм. От началото на селото до хотела където ми беше колата вървях още един час. По средата на пътя минах покрай интересен музей.



                                                    Музеят в село Бели Осъм



                 Уникалната сбирка от стари вещи и сечива на музея



                                                               Музеят май е частен 


                                                              GPS трак


ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track