Постинг
04.07.2012 10:50 -
ГАРА СТРЯМА-КАМЕННАТА ПОРТА-ВЕТРОВИТИ ПРЕСЛАП-ГРАД КЛИСУРА-30.06.2012 г.
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 8997 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 01.11.2012 09:26

Прочетен: 8997 Коментари: 5 Гласове:
8
Последна промяна: 01.11.2012 09:26
Всъщност не тръгнах от гара Стряма, а от подбалканския път точно над гарата. То и без това маркираната пътека не започва от гарата, а от подбалканския път.

Гара Стряма и антената на подбалканския път
Защо маркировката не започва от гарата или от близкия град Клисура си знаят само маркировачите? Казах, че пътеката е маркирана, защото съм минавал по нея отдавна. Помня я още когато не бяха отрязали коловете от коловата маркировка. Тогава имаше и лентова маркировка. Сега вече няма нищо. Останали са само каменни пирамиди с отрязани колове. От лентовата маркировка няма и помен. Ориентир за началото на пътеката е клетка на GSM-оператор. Представлява фургон, с ограда от бодлива тел и голяма антена над него. В близост до фургона има разширение на пътя, където си оставих колата. Пътеката започва на около 50-100 метра източно от фургона. По нищо не личи, че оттам започва туристическа пътека. Има едно сухо дере с пътеки от двете му страни. Двете пътеки се съединяват малко по-нагоре. Тръгнах оттам единствено, защото предварително знаех къде е пътеката. В началото се върви по гол баир с голяма денивелация. Пътеката е дебела и много удобна. Изкачва постепенно на зиг-заг. От време на време се минава покрай каменни пирамиди с отрязани колове. По голия баир са разхвърляни скалички със същата форма, като пирамидите. Затова и пирамидите едвам личат. Изобщо тая пътеката май мога да я намеря само аз. Пътеката стига до едни по-интересни скали, надвесени над голо дере. Преминава се водоравно през скалите, като през каменна порта и се продължава нагоре по друг гол баир. След първия превал стигам и до първата пирамида с неотрязан кол. Пътеката се прехвърля в долината на река Хайдушки дол и слиза леко към гората.

Хайдушки дол
До излизането от гората се върви само покрай реката. Отхвърля се доста голяма денивелация, като се подцепва от изток връх Вельови черкви.

Хайдушки дол и вдясно връх Вельови черкви
Над гората навремето имаше овчарник с чешма до него. Сега има само гола поляна. Не можах да се ориентирам къде беше чешмата. Прехвърлям и втория превал и излизам в голата местност Говедарника. Тук съм вече в подножието на централното било. Пред окото няма прегради и гледката е на всички страни. Точно така помня това място. Тук не идва никой и времето е спряло. Дори коловата маркировка не е отрязана. Снимам във всички посоки и тръгвам по баира нагоре. Над мене има гъста върволица от десетки колове. Кога ли ще стигна до последния?

Надолу към връх Вельови черкви и долината на река Камениница
След първото по-стръмно изкачване следва почивка с един по-водоравен участък. Вече съм по-близо до билото. Виждам трасето на стария римски път от Каменната порта към чешмата Влахбунар. Чешмата е на пет минути под билото и навремето беше с много голям дебит. Сега излиза съвсем слаба струя само от най-долния чучур.

На чешмата Влахбунар
Намерението ми беше да вървя на изток по централното било до Ветровити преслап. От чешмата можех да завия на изток и да си спестя ходенето до Каменната порта. Обаче как да не видя Портата? Завих на запад по римския път. Между чешмата и билото, освен запазеното трасе има и напълно запазени участъци от каменната настилка.

Трасето на римския път. По средата е чешмата Влахбунар
Носили са камъните отдалеч, защото на това място камъни няма. Подредения калдаръм не е мръднал 2000 години. По това си личи, че пътя е римски. Най-после излязох и на Каменната порта.

Каменната порта и връх Вежен
Тук централното било представлява скалист рид. За да е по-удобно на пътниците строителите на пътя са изрязали част от скалите на билото.

Каменната порта и отрязаното било
Образувала се е каменна порта, а извадените от билото камъни са подложени под пътя за да го подравнят.

С извадените от билото камъни са изравнили пътя
В малко държави туристическата маркировка ползва трасето на запазен римски път. Освен, че е интересна Каменната порта е и важно кръстовище. От северната страна на планината римския път е запазен по протежение на целия източен склон на връх Вежен и е наречен Каменната пътека.

Източния склон на връх Вежен. Най-вляво се вижда Каменната пътека.
По тази пътека се стига до хижа Вежен. Снимах Портата от всички страни и завих на изток към връх Каменица. На върха не открих отметка за връх, затова пък снимах кончетата, които пасяха наоколо.

Кончетата на връх Каменица. Отзад е връх Вежен.
От връх Каменица се открива удивителна гледка на север и североизток към резерват Царичина и върховете Кавладан и Юмрука.

От връх Каменица надолу към резерват Царичина
От връх Каменица последва продължително слизане надолу към Рибаришкия проход. Пътеката върви по самия ръб на резерват Царичина и аз спирах на няколко места да снима надолу към долината на река Стара Рибарица.

На изток към върховете Кавладан и Юмрука

Интересни скали по централното било на Стара планина
През Рибаришкия проход минава друг римски път. От северната страна на билото пътя е запазен на няколкостотин метра, но от юг трасето му се вижда много надалеч.

Римския път през Рибаришки проход
Подминах Рибаришкия проход и заслизах към Ветровити преслап. Преслапа е най-ниското място в този район на централното било. На преслапа пътеката Ком-Емине се съединява с пътеките от Клисура и от Розино.

През килим от цветя към Кавладан и Юмрука. Най-вдясно е седловината Ветровити преслап.
Стигнах почти до най-ниската му част и завих на юг. Пътеката за Клисура вече се виждаше и нямаше нужда да слизам чак до преслапа. Реших да се връщам по втората Клисурска пътека - тази през Зли дол. По нея бях минавал още по-отдавна отколкото по тази през Хайдушки дол. Тогава Розинската мандра още работеше, а спомените ми за пътеката ги нямаше никакви. За голяма изненада се оказа, че пътеката е с чисто нова маркировка. Лентовата маркировка е бяло-жълто-бяло. Коловата маркировка също е напълно подновена. От преслапа пътеката подцепва един хълм от изток, влиза на два пъти за малко в гората и излиза при един паметник. Паметника е на Никола Караджов-ръководител на Априлското въстание в град Клисура. Паметната плоча на паметника беше прилежно изчукана.

"Паметника" на Никола Караджов
Лобното място на героя сега е паметник на безхаберието. А паметника е на уникално място. Намира се на ръба на хълма и се вижда от километри. Служи за сигурен ориентир на туристите идващи откъм Клисура. От паметника заслизах към Розинската мандра. Старата и част беше в руини, но до нея бе изградено ново хале.

Новата Розинска мандра на фона на централното било
Имаше и кравар с голямо стадо крави. Изглежда има надежда Розинската мандра да се възроди. Поговорихме си малко с краваря. Разказа ми какъв кашкавал е ставал тук навремето. От мандрата продължих по много добрата колова маркировка надолу към река Равна. Върви се на югозапад към масива на Клисурската планина.

На юг към Клисурска планина. Пътя за Клисура е по долината най-вдясно.
За да се слезе в Клисура първо трябва да се изкачи превала на Клисурската планина. Изкачването е малко и завършва в близост до чешмата Чаталчучур.

Чешмата Чаталчучур
Лятото около тази чешма цъфти цветето Царичина. От превала започна много стръмно слизане в гъста борова гора. Клисурската планина е предимно борова. Местността е много красива. Имах чувството, че съм в Рила.

От превала на Клисурска планина на север към централното било. Най-вляво е връх Каменица.
Първо се преминава покрай един ерозирал склон. Гледката надолу е страшна и славна. Представлява към сто метра отвес, който редовно си „яде” от туристическата пътека. Клисурска планина е цялата в такива ерозирали склонове.

Ерозиралия склон
Заобиколих страшното място отдалеч. По-надолу се минава през един гъст малинак и се излиза на най-интересното място от слизането. Все едно си на Формула 1. Много стръмно спускане с многобройни малки завои – а наляво, а надясно. Зави ми се свят. Краката ми омекнаха от слизането. Представям си какво ли е качването. Следва по водоравен участък. Преминава се през масиви от малини и коприви. Добре, че пътеката е дебела и се следва лесно. Преминава се последователно през два потока. На втория има изграден с едри камъни малък изкуствен водопад. Знаех, че някъде в този участък има крепост, но нямаше никакви знаци и не съм я търсил. Малко след водопада се излиза на бетонно водохващане. На сто метра след водохващането пътеката става черен път.

Пътеката стана черен път
До долу има още много слизане, но черния път удобно спуска на змиевици. На подбалканското шосе се излиза точно на „детелината” с отбивката за Клисура. Града беше съвсем близо, но аз завих на запад по шосето. Времето беше много тежко за ходене, а и аз бях доста изморен, за да слизам до града.

Град Клисура
След 1-2 километра си бях при колата.

GPS-трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track

Гара Стряма и антената на подбалканския път
Защо маркировката не започва от гарата или от близкия град Клисура си знаят само маркировачите? Казах, че пътеката е маркирана, защото съм минавал по нея отдавна. Помня я още когато не бяха отрязали коловете от коловата маркировка. Тогава имаше и лентова маркировка. Сега вече няма нищо. Останали са само каменни пирамиди с отрязани колове. От лентовата маркировка няма и помен. Ориентир за началото на пътеката е клетка на GSM-оператор. Представлява фургон, с ограда от бодлива тел и голяма антена над него. В близост до фургона има разширение на пътя, където си оставих колата. Пътеката започва на около 50-100 метра източно от фургона. По нищо не личи, че оттам започва туристическа пътека. Има едно сухо дере с пътеки от двете му страни. Двете пътеки се съединяват малко по-нагоре. Тръгнах оттам единствено, защото предварително знаех къде е пътеката. В началото се върви по гол баир с голяма денивелация. Пътеката е дебела и много удобна. Изкачва постепенно на зиг-заг. От време на време се минава покрай каменни пирамиди с отрязани колове. По голия баир са разхвърляни скалички със същата форма, като пирамидите. Затова и пирамидите едвам личат. Изобщо тая пътеката май мога да я намеря само аз. Пътеката стига до едни по-интересни скали, надвесени над голо дере. Преминава се водоравно през скалите, като през каменна порта и се продължава нагоре по друг гол баир. След първия превал стигам и до първата пирамида с неотрязан кол. Пътеката се прехвърля в долината на река Хайдушки дол и слиза леко към гората.

Хайдушки дол
До излизането от гората се върви само покрай реката. Отхвърля се доста голяма денивелация, като се подцепва от изток връх Вельови черкви.

Хайдушки дол и вдясно връх Вельови черкви
Над гората навремето имаше овчарник с чешма до него. Сега има само гола поляна. Не можах да се ориентирам къде беше чешмата. Прехвърлям и втория превал и излизам в голата местност Говедарника. Тук съм вече в подножието на централното било. Пред окото няма прегради и гледката е на всички страни. Точно така помня това място. Тук не идва никой и времето е спряло. Дори коловата маркировка не е отрязана. Снимам във всички посоки и тръгвам по баира нагоре. Над мене има гъста върволица от десетки колове. Кога ли ще стигна до последния?

Надолу към връх Вельови черкви и долината на река Камениница
След първото по-стръмно изкачване следва почивка с един по-водоравен участък. Вече съм по-близо до билото. Виждам трасето на стария римски път от Каменната порта към чешмата Влахбунар. Чешмата е на пет минути под билото и навремето беше с много голям дебит. Сега излиза съвсем слаба струя само от най-долния чучур.

На чешмата Влахбунар
Намерението ми беше да вървя на изток по централното било до Ветровити преслап. От чешмата можех да завия на изток и да си спестя ходенето до Каменната порта. Обаче как да не видя Портата? Завих на запад по римския път. Между чешмата и билото, освен запазеното трасе има и напълно запазени участъци от каменната настилка.

Трасето на римския път. По средата е чешмата Влахбунар
Носили са камъните отдалеч, защото на това място камъни няма. Подредения калдаръм не е мръднал 2000 години. По това си личи, че пътя е римски. Най-после излязох и на Каменната порта.

Каменната порта и връх Вежен
Тук централното било представлява скалист рид. За да е по-удобно на пътниците строителите на пътя са изрязали част от скалите на билото.

Каменната порта и отрязаното било
Образувала се е каменна порта, а извадените от билото камъни са подложени под пътя за да го подравнят.

С извадените от билото камъни са изравнили пътя
В малко държави туристическата маркировка ползва трасето на запазен римски път. Освен, че е интересна Каменната порта е и важно кръстовище. От северната страна на планината римския път е запазен по протежение на целия източен склон на връх Вежен и е наречен Каменната пътека.

Източния склон на връх Вежен. Най-вляво се вижда Каменната пътека.
По тази пътека се стига до хижа Вежен. Снимах Портата от всички страни и завих на изток към връх Каменица. На върха не открих отметка за връх, затова пък снимах кончетата, които пасяха наоколо.

Кончетата на връх Каменица. Отзад е връх Вежен.
От връх Каменица се открива удивителна гледка на север и североизток към резерват Царичина и върховете Кавладан и Юмрука.

От връх Каменица надолу към резерват Царичина
От връх Каменица последва продължително слизане надолу към Рибаришкия проход. Пътеката върви по самия ръб на резерват Царичина и аз спирах на няколко места да снима надолу към долината на река Стара Рибарица.

На изток към върховете Кавладан и Юмрука

Интересни скали по централното било на Стара планина
През Рибаришкия проход минава друг римски път. От северната страна на билото пътя е запазен на няколкостотин метра, но от юг трасето му се вижда много надалеч.

Римския път през Рибаришки проход
Подминах Рибаришкия проход и заслизах към Ветровити преслап. Преслапа е най-ниското място в този район на централното било. На преслапа пътеката Ком-Емине се съединява с пътеките от Клисура и от Розино.

През килим от цветя към Кавладан и Юмрука. Най-вдясно е седловината Ветровити преслап.
Стигнах почти до най-ниската му част и завих на юг. Пътеката за Клисура вече се виждаше и нямаше нужда да слизам чак до преслапа. Реших да се връщам по втората Клисурска пътека - тази през Зли дол. По нея бях минавал още по-отдавна отколкото по тази през Хайдушки дол. Тогава Розинската мандра още работеше, а спомените ми за пътеката ги нямаше никакви. За голяма изненада се оказа, че пътеката е с чисто нова маркировка. Лентовата маркировка е бяло-жълто-бяло. Коловата маркировка също е напълно подновена. От преслапа пътеката подцепва един хълм от изток, влиза на два пъти за малко в гората и излиза при един паметник. Паметника е на Никола Караджов-ръководител на Априлското въстание в град Клисура. Паметната плоча на паметника беше прилежно изчукана.

"Паметника" на Никола Караджов
Лобното място на героя сега е паметник на безхаберието. А паметника е на уникално място. Намира се на ръба на хълма и се вижда от километри. Служи за сигурен ориентир на туристите идващи откъм Клисура. От паметника заслизах към Розинската мандра. Старата и част беше в руини, но до нея бе изградено ново хале.

Новата Розинска мандра на фона на централното било
Имаше и кравар с голямо стадо крави. Изглежда има надежда Розинската мандра да се възроди. Поговорихме си малко с краваря. Разказа ми какъв кашкавал е ставал тук навремето. От мандрата продължих по много добрата колова маркировка надолу към река Равна. Върви се на югозапад към масива на Клисурската планина.

На юг към Клисурска планина. Пътя за Клисура е по долината най-вдясно.
За да се слезе в Клисура първо трябва да се изкачи превала на Клисурската планина. Изкачването е малко и завършва в близост до чешмата Чаталчучур.

Чешмата Чаталчучур
Лятото около тази чешма цъфти цветето Царичина. От превала започна много стръмно слизане в гъста борова гора. Клисурската планина е предимно борова. Местността е много красива. Имах чувството, че съм в Рила.

От превала на Клисурска планина на север към централното било. Най-вляво е връх Каменица.
Първо се преминава покрай един ерозирал склон. Гледката надолу е страшна и славна. Представлява към сто метра отвес, който редовно си „яде” от туристическата пътека. Клисурска планина е цялата в такива ерозирали склонове.

Ерозиралия склон
Заобиколих страшното място отдалеч. По-надолу се минава през един гъст малинак и се излиза на най-интересното място от слизането. Все едно си на Формула 1. Много стръмно спускане с многобройни малки завои – а наляво, а надясно. Зави ми се свят. Краката ми омекнаха от слизането. Представям си какво ли е качването. Следва по водоравен участък. Преминава се през масиви от малини и коприви. Добре, че пътеката е дебела и се следва лесно. Преминава се последователно през два потока. На втория има изграден с едри камъни малък изкуствен водопад. Знаех, че някъде в този участък има крепост, но нямаше никакви знаци и не съм я търсил. Малко след водопада се излиза на бетонно водохващане. На сто метра след водохващането пътеката става черен път.

Пътеката стана черен път
До долу има още много слизане, но черния път удобно спуска на змиевици. На подбалканското шосе се излиза точно на „детелината” с отбивката за Клисура. Града беше съвсем близо, но аз завих на запад по шосето. Времето беше много тежко за ходене, а и аз бях доста изморен, за да слизам до града.

Град Клисура
След 1-2 километра си бях при колата.

GPS-трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Тагове:
интересна разходка си направих с твоя постинг.
Ходила съм само до Розинската мандра и околностите за малини и боровинки:)
Но винаги съм искала да се кача на Вежен, така че благодаря за снимките, пренесох се там за няколко минути!
Усмивки и хубав ден!
цитирайХодила съм само до Розинската мандра и околностите за малини и боровинки:)
Но винаги съм искала да се кача на Вежен, така че благодаря за снимките, пренесох се там за няколко минути!
Усмивки и хубав ден!
2.
анонимен -
Антон
05.07.2012 13:11
05.07.2012 13:11
Като минавах преди три години плочата на паметника си я имаше, за сметка на това тази нова постройка нещо не си я спомням, изобщо пейзажът макар и уж един и съж все се изменя в детайлите през времето.
цитирайСмятам да ходя по няколко маршрута от село Розино към билото. Може би тази събота и неделя.
цитирайМного сериозен турист си!
цитирайДобър турист си! Благодаря за споделената чудесна разходка. Припомни ми младите години, бях на около 30, когато се изкачих до връх Вежен, от Рибарица, през хижа Бенковски. Красив е Балкана!!!
Бъди жив и здрав и да споделиш пак някоя красива разходка1 :-)))
цитирайБъди жив и здрав и да споделиш пак някоя красива разходка1 :-)))