Постинг
04.04.2012 15:27 -
село МИРКОВО-връх БАБА-връх МАРА ГИДИЯ-24.03.2012 г.
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 9696 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2012 15:33
Прочетен: 9696 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 04.04.2012 15:33
Така се случи, че напоследък ходя все по Стара планина. И то само от южната и страна. Не е заради снега или заради по-малкото изкачване. Нещо ме влече натам и това е. По другите планини изобщо не ми се ходи. Този път реших да направя дежурното съботно кръгче над село Мирково. Потърсих в интернет туристическа информация. От Мирково към Балкана няма никакви маркирани туристически пътеки. Пише, че може да се отиде до хижа Чавдар, но не пише как и откъде. Видях на картата някакъв път по река Мирковска. Стига до средата на планината и изчезва. Реших да вървя по него докъдето стигна и после да кача връх Баба без път. От центъра на Мирково бързо се ориентирах. Планината в северозападна посока е като сцепена на две от долината на река Мирковска.
От село Мирково към долината на река Мирковска
Малко след края на селото се пресича жп линията и се хваща пътя покрай левия бряг на реката.
Жп. линията и началото на пътя по река Мирковска
Пътя е сравнително водоравен. Извежда до една поляна където се разделя на две. Десния път е за Мирковската мандра под връх Говедарника. Аз продължих по левия път към връх Баба. Пътя слиза към река Мирковска. Пресича я по брод и излиза на десния и бряг. На мястото на пресичането има изградени кът за отдих и чешма.
Чешма Измий магия
Малко след чешмата пътя излиза над гората при някаква къща. Може би е ловен заслон. И тук има чешма, вградена в къщата.
Къщата в края на гората
От поляната до къщата се откриха първите по-планински гледки към върховете Мара Гидия /Говедарника/ и Баба /Етрополска Баба/.
Към връх Говедарника
И към връх Баба
Между двата върха е огромната и много красива алпийска долина на река Мирковска. От западната страна долината е затворена от дълго и тънко ребро. Реброто се спуска от връх Баба на юг чак до село Мирково. Това е вододелното ребро между реките Мирковска и Бучкарска. Пътя зави на запад към най-ниското място на реброто. Малко след къщата се стига до Гургул чешма.
Чешмата и боклучарника зад нея
Хубава чешма с голям навес до нея, построени под огромно буково дърво. Мястото под заслона е запълнено с купищата боклуци. Прилича на жилище на клошар. Веднага след Гургул чешма излязох на вододелното ребро в местността Синия камък. Оттук се откри гледка и на запад към долините на реките Бучкарска и Буновска.
Долините на реките Бучкарска-отпред и Буновска-отзад. Най-отзад е ридът Гълъбец, който свързва Стара планина и Средна гора
В местността Синия камък реброто се разделя на две. Едната част продължава към село Мирково, а другата се спуска към село Буново. Завих нагоре по реброто в северна посока.
По реброто нагоре към връх Баба
Пътя стига до някъде и свършва. Реброто постепенно се стеснява, а на връх Ушите е посипано и със малки скали-Ушите. След връх Ушите снега още не се беше стопил и на места запознах да затъвам. Много бавно и с големи мъки стигнах до билната поляна Хаджийца. Поляната е известна с паметника на замръзналите руски войници през Руско-турската война.
Поляната Хаджийца. Вижда се кол от пътеката Ком-Емине
Бавно през преспите изкачих и връх Баба. Върха се намира във военна зона и преди беше изцяло заграден. Сега оградата е дръпната до няколко метра от върха и е сложен много страшен надпис.
Връх Баба
Изкачвал съм няколко пъти Баба /до телената мрежа/. Истинска наблюдателница. От върха се открива невероятна панорама. От северната страна е почти отвесно. Все още има много сняг. На отсрещния баир се виждат жалките останки на Етрополската мандра. От връх Баба натам води голо и удобно ребро, но заради оградата не може да се мине по него.
На север към върховете Пирона и Камишов камък
В северозападна посока се вижда пътя през военната зона по долината на река Суха.
Долината на река Суха
Пътя е затворен за граждани. През януари тази година опитах да мина по него, но военните не ме пуснаха. На запад е връх Звездец. Стара планина между върховете Баба и Звездец се казва Радина планина. На север Звездец спуска високо и дълго ребро-планината Било. На юг от върха излиза друго ребро, което свързва Стара планина и Средна гора. Това е прагът Гълъбец под който е прокопан вторият по дължина тунел в България.
Радина планина. Най-отзад е връх Звездец
На юг под мен са долината на река Мирковска и реброто по което се качих.
Реброто по което се качих. Най-отдолу е поляната Калугера. Следват връх Ушите, поляната Синия камък и връх Голеш
Завих покрай оградата на югоизток към Мара Гидия-най-високият връх на Етрополска планина.
От връх Баба към връх Мара Гидия
Разстоянието между двата върха се взима за около 30 минути.
На връх Мара Гидия. Отзад са втората кота на върха и връх Баба
На самия връх Мара Гидия нямаше сняг, но докато стигна до него падна голямо газене. Оттук се откри панорама на север към град Етрополе и долината на река Малък Искър и на изток към централното било на планината.
На север към гр. Етрополе
Билото на изток с върховете Челопечка Баба и Мургана
Открития рудник Елаците. Зад него се веждат върховете Капалу, Кордуна и Свищиплаз
Гледката се загрозяваше от огромната дупка на открития рудник Елаците. Лунен пейзаж, който може да се види само по телевизията. Чуваше се непрестанното бучене от огромните камиони, които работеха и в събота. След връх Мара Гидия продължих на изток. Местността е изцяло тревиста и затова впечатление правят няколко разхвърляни скални групи по билото. На най-високите и красиви скали са забити някакви слънчеви панели и странни антени.
Слънчеви панели и антени по скалите на билото
Може би са пак на военните. Под скалите е израснала масивна къща. Първо построиха черен път под билото. После сложиха фургон. Сега фургона беше заменен от масивна къща. Скоро би трябвало да очакваме и цял блок. След къщата вървях на изток още около километър до местността Слога. Търсех път от билото надолу за към Мирково. Такъв път не се виждаше, а и на GPS-са не беше отбелязан. Билото беше изцяло голо и тревисто. Можех да се спусна отвсякъде. Избрах най-сгодното място и започнах да слизам.
От билото надолу към село Мирково
Полегат еднообразен склон, без никакви гънки и покрит изцяло с дебела трева. Сега разбрах защо село Мирково в миналото е било толкова будно село. Хората са били сравнително заможни. Имали са много добитък, защото тук има изобилна храна за него. До средата на спускането планината е полегата и без никакви гънки. От средата надолу е здраво нагъната. Меките и водоравни склонове се заменят с безбройни връхчета, пропасти, скални венци и дълбоки долини. Черните пътища не са прокарани отдолу нагоре, а са водоравни и успоредни на билото. Видях някакъв черен път в западна посока. Между върховете Малък и Голям Плешивец има дълбока пропаст. Черния път беше прокаран по средата на пропастта.
Пропастта и странния път отблизо
Пътищата прокарани през такова място обикновено са римски. Пропастта с пътя ми се сториха много интересни, но нямах време да отида до тях. Оставих ги за друг път. Под мене беше връх Червен камък. Върха е със скален венец, като върховете в Понор планина.
Връх Червен камък и скалния венец
Виждаше се път покрай върха, затова заслизах надолу. Пътя подсича върха от запад и се разделя на две-по долините на реките Воден и Калугерица. Завих по източния път по долината на Калугерица, за да направя по-голям кръг. Черният път стига до асфалтовия път от село Мирково към язовира на река Калугерица. Вървях към селото известно време по асфалтовото шосе и го изоставих някъде около жп гарата. Туристическият кръг за днес се затвори. И всичко щеше да е наред, ако не беше бученето. Долу на полето източно от село Мирково има голям завод. От завода излиза силен и постоянен шум, като при кацане на самолет. Шумът е насочен точно към селото. Как ли издържат хората от село Мирково на този постоянен шум и нормално ли живеят с него?
GPS track
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
От село Мирково към долината на река Мирковска
Малко след края на селото се пресича жп линията и се хваща пътя покрай левия бряг на реката.
Жп. линията и началото на пътя по река Мирковска
Пътя е сравнително водоравен. Извежда до една поляна където се разделя на две. Десния път е за Мирковската мандра под връх Говедарника. Аз продължих по левия път към връх Баба. Пътя слиза към река Мирковска. Пресича я по брод и излиза на десния и бряг. На мястото на пресичането има изградени кът за отдих и чешма.
Чешма Измий магия
Малко след чешмата пътя излиза над гората при някаква къща. Може би е ловен заслон. И тук има чешма, вградена в къщата.
Къщата в края на гората
От поляната до къщата се откриха първите по-планински гледки към върховете Мара Гидия /Говедарника/ и Баба /Етрополска Баба/.
Към връх Говедарника
И към връх Баба
Между двата върха е огромната и много красива алпийска долина на река Мирковска. От западната страна долината е затворена от дълго и тънко ребро. Реброто се спуска от връх Баба на юг чак до село Мирково. Това е вододелното ребро между реките Мирковска и Бучкарска. Пътя зави на запад към най-ниското място на реброто. Малко след къщата се стига до Гургул чешма.
Чешмата и боклучарника зад нея
Хубава чешма с голям навес до нея, построени под огромно буково дърво. Мястото под заслона е запълнено с купищата боклуци. Прилича на жилище на клошар. Веднага след Гургул чешма излязох на вододелното ребро в местността Синия камък. Оттук се откри гледка и на запад към долините на реките Бучкарска и Буновска.
Долините на реките Бучкарска-отпред и Буновска-отзад. Най-отзад е ридът Гълъбец, който свързва Стара планина и Средна гора
В местността Синия камък реброто се разделя на две. Едната част продължава към село Мирково, а другата се спуска към село Буново. Завих нагоре по реброто в северна посока.
По реброто нагоре към връх Баба
Пътя стига до някъде и свършва. Реброто постепенно се стеснява, а на връх Ушите е посипано и със малки скали-Ушите. След връх Ушите снега още не се беше стопил и на места запознах да затъвам. Много бавно и с големи мъки стигнах до билната поляна Хаджийца. Поляната е известна с паметника на замръзналите руски войници през Руско-турската война.
Поляната Хаджийца. Вижда се кол от пътеката Ком-Емине
Бавно през преспите изкачих и връх Баба. Върха се намира във военна зона и преди беше изцяло заграден. Сега оградата е дръпната до няколко метра от върха и е сложен много страшен надпис.
Връх Баба
Изкачвал съм няколко пъти Баба /до телената мрежа/. Истинска наблюдателница. От върха се открива невероятна панорама. От северната страна е почти отвесно. Все още има много сняг. На отсрещния баир се виждат жалките останки на Етрополската мандра. От връх Баба натам води голо и удобно ребро, но заради оградата не може да се мине по него.
На север към върховете Пирона и Камишов камък
В северозападна посока се вижда пътя през военната зона по долината на река Суха.
Долината на река Суха
Пътя е затворен за граждани. През януари тази година опитах да мина по него, но военните не ме пуснаха. На запад е връх Звездец. Стара планина между върховете Баба и Звездец се казва Радина планина. На север Звездец спуска високо и дълго ребро-планината Било. На юг от върха излиза друго ребро, което свързва Стара планина и Средна гора. Това е прагът Гълъбец под който е прокопан вторият по дължина тунел в България.
Радина планина. Най-отзад е връх Звездец
На юг под мен са долината на река Мирковска и реброто по което се качих.
Реброто по което се качих. Най-отдолу е поляната Калугера. Следват връх Ушите, поляната Синия камък и връх Голеш
Завих покрай оградата на югоизток към Мара Гидия-най-високият връх на Етрополска планина.
От връх Баба към връх Мара Гидия
Разстоянието между двата върха се взима за около 30 минути.
На връх Мара Гидия. Отзад са втората кота на върха и връх Баба
На самия връх Мара Гидия нямаше сняг, но докато стигна до него падна голямо газене. Оттук се откри панорама на север към град Етрополе и долината на река Малък Искър и на изток към централното било на планината.
На север към гр. Етрополе
Билото на изток с върховете Челопечка Баба и Мургана
Открития рудник Елаците. Зад него се веждат върховете Капалу, Кордуна и Свищиплаз
Гледката се загрозяваше от огромната дупка на открития рудник Елаците. Лунен пейзаж, който може да се види само по телевизията. Чуваше се непрестанното бучене от огромните камиони, които работеха и в събота. След връх Мара Гидия продължих на изток. Местността е изцяло тревиста и затова впечатление правят няколко разхвърляни скални групи по билото. На най-високите и красиви скали са забити някакви слънчеви панели и странни антени.
Слънчеви панели и антени по скалите на билото
Може би са пак на военните. Под скалите е израснала масивна къща. Първо построиха черен път под билото. После сложиха фургон. Сега фургона беше заменен от масивна къща. Скоро би трябвало да очакваме и цял блок. След къщата вървях на изток още около километър до местността Слога. Търсех път от билото надолу за към Мирково. Такъв път не се виждаше, а и на GPS-са не беше отбелязан. Билото беше изцяло голо и тревисто. Можех да се спусна отвсякъде. Избрах най-сгодното място и започнах да слизам.
От билото надолу към село Мирково
Полегат еднообразен склон, без никакви гънки и покрит изцяло с дебела трева. Сега разбрах защо село Мирково в миналото е било толкова будно село. Хората са били сравнително заможни. Имали са много добитък, защото тук има изобилна храна за него. До средата на спускането планината е полегата и без никакви гънки. От средата надолу е здраво нагъната. Меките и водоравни склонове се заменят с безбройни връхчета, пропасти, скални венци и дълбоки долини. Черните пътища не са прокарани отдолу нагоре, а са водоравни и успоредни на билото. Видях някакъв черен път в западна посока. Между върховете Малък и Голям Плешивец има дълбока пропаст. Черния път беше прокаран по средата на пропастта.
Пропастта и странния път отблизо
Пътищата прокарани през такова място обикновено са римски. Пропастта с пътя ми се сториха много интересни, но нямах време да отида до тях. Оставих ги за друг път. Под мене беше връх Червен камък. Върха е със скален венец, като върховете в Понор планина.
Връх Червен камък и скалния венец
Виждаше се път покрай върха, затова заслизах надолу. Пътя подсича върха от запад и се разделя на две-по долините на реките Воден и Калугерица. Завих по източния път по долината на Калугерица, за да направя по-голям кръг. Черният път стига до асфалтовия път от село Мирково към язовира на река Калугерица. Вървях към селото известно време по асфалтовото шосе и го изоставих някъде около жп гарата. Туристическият кръг за днес се затвори. И всичко щеше да е наред, ако не беше бученето. Долу на полето източно от село Мирково има голям завод. От завода излиза силен и постоянен шум, като при кацане на самолет. Шумът е насочен точно към селото. Как ли издържат хората от село Мирково на този постоянен шум и нормално ли живеят с него?
GPS track
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
