Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2013 16:33 - с. РИБАРИЦА-местност ОСТРИКИТЕ-вр. УШИТЕ-ДРАГОМАНОВ ДОЛ-06.07.2013 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 3807 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 21.08.2013 18:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Маршрутът село Рибарица-местност Остриките-хижа Ехо започва от най-източния край на селото. Табелата за край на Рибарица е поставена в махала Стара Рибарица, но на 2 км. на изток има още една рибаришка махала - Дебелщица. Махалата се намира в местността Хаджийското, при водослива на река Дебелщица с Черната река. В махалата от шосето за с. Шипково се отделя асфалтов път, който завива на юг по долината на Черната река.

image
                                               Разклонът в махала Дебелщица

    Отбивката е добре маркирана, но пътя е в много лошо състояние. В началото си долината на Черната река е по-широка и открита от долините на другите рибаришки реки - Костина, Заводна и Стара Рибарица. От двете страни на пътя на дълго разстояние се редуват ниви, вили и градини. Асфалтът свършва до голям рибарник вляво, ловна хижа вдясно и мост над Черната река. Ловната хижа и рибарника са при водослива на Черната река и река Драгоманов дол.

image
                                              Краят на асфалта при ловната хижа

    Напред се продължава по черен път, който е в много по-добро състояние от асфалтовия. С колата можех да продължа още няколко километра, но мястото при водослива беше много удобно за връщане. Бях решил да се връщам по Драгоманов дол, където също има черен път. Оставих си колата пред входа на ловната хижа, щракнах няколко снимки и поех пеша напред. Откъм хижата веднага ме залаяха няколко свирепи кучета. Сред небивалата врява минах по моста над Черната река и продължих по черния път надясно. Веднага след моста долината рязко се стеснява. Върви се през гъсти гори, като в началото се пресичат няколко малки полянки с кошари и стопански сгради по тях.

image
                                           По пътя към местноста Остриките

    Пътят достига до местността Горни Зелениковец и се разклонява. Едното разклонение завива наляво и нагоре към седловина Печковец на билото на Яворов рид, а другото продължава на юг към местността Остриките и хижа Ехо. С кола може да се стигне чак дотук. Дори в началото на Зеленишки дол имаше паркирана една очукана бяла лада.

image
                                 Разклонът в местността Долни Зелениковец

   На разклона продължих отново надясно по пътя за хижа Ехо. Минах покрай заключена бариера и няколко табели за начало на парк до нея.

image
         Заключената бариера и табелите за начало на Парк Централен Балкан

    От разклона при Зеленишки дол до местността Остриките се върви около 50 мин. Пътят следва плътно всички извивки на тясната долина на Черната река. Върви се почти водоравно през гъсти гори и без интересни гледки.

image
           Отнесена от Черната река част от пътя към местността Остриките

   Местността Остриките представлява малка горска полянка, гъсто обрасла с високи треви. Под поляната се събират няколко потока даващи началото на Черната река. Вляво от пътя има пейка и чешма.

image
                                                         Местността Остриките

    В южния край на поляната имаше паркиран един джип Мерцедес. Как ли е минал през заключената бариера? Може би е на хижарите от х. Ехо или на рейнджърите от парка. На поляната черния път свърша, а с него свършва и водоравното ходене.

image
               Краят на черния път и началото на пътеката в местността Остриките

   Започва стръмно изкачване по широка пътека през вековна букова гора. Пътеката се изкачва към билото на рид, който разделя началните притоци на Черната река. Първото „почивало” по пътеката е на билото на рида при интересни скали вляво с импровизирана дървена пейка до тях.

image
                                 "Почивалото" с пейката на билото на рида

     По-нагоре наклона на баира намалява или поне на мен така ми се стори, защото влязох в гъста мъгла. Околността стана психиделична и много красива. Вървях през разредена букова гора, земята беше покрита с ярко зелена папрат, а наоколо за фон се стелеше гъста бяла мъгла.

image
                                                               Гората с мъглата

   Постепенно между дърветата започна да прозира темето на централното било. Пътеката излезе на изцяло покритата с папрат седловина Долни Ветровити преслап.

image
            Разклонът на билото при седловина Долни Ветровити преслап 

   Предишната седмица на път за Ръждавото било бях минал малко над седловината. Тогава на разклона с пътеката Ком-Емине си бях забравил калъфа за очилата. Разклонът беше само на 5 мин. път нагоре така, че завих на юг към х. Ехо. Веднага си намерих калъфа и заслизах наобратно.

image
                  Седловина Долни Ветровити преслап от север на юг

   Минах пак през седловина Долни Ветровити преслап, а след това слязох и на седловина Карчов преслап. Карчов преслап е най-ниското място по централното било в този район и се води граница между Златишко-Тетевенска и Троянска планина.

image
                        Седловина Карчов преслап и вр. Юмрука зад нея

   Малко след Карчовия преслап мъглата взе да се вдига и се откриха гледки на юг и изток към вр. Юмрука и долината на Дамлъдере. Нищо не се виждаше само на север, а аз вървях точно натам. За последната година и половина за четвърти път минавам наоколо и за четвърти път има мъгла. Жалко, защото местността наоколо е приказно красива. С леко изкачване нагоре стигнах до разклона при вр. Ушите. „Ушите” са няколко остри скалички по билото, които гледани от север на юг наистина приличат на уши.

image
                                                               "Ушите"

     Връх Ушите е възлов връх, защото при него от централното било на Стара планина на север се отделя дългия Яворов рид. Върхът се нарича още Портата, Вратцата и Капуджика. Турската дума „капуджик” също означава врата. До „ушите” скалистото било е изсечено, за да мине през него римски път и така се е отворила „портата”.

image
                                                                 "Портата"

    Някога от гр. Клисура на север към планината е имало римски път, който е бил много използван чак до края на 19-ти век. Пътят се е изкачвал на централното било при седловина Горни Ветровити преслап. Седловината се намира южно от сегашната хижа Ехо. Оттам пътя е минавал през седловина Демиркапия /Желязната порта/, където е хижа Ехо и се е изкачвал до следващата „порта” при вр. Ушите. От „ушите” пътя е продължавал на север по Яворов рид към сегашната хижа Васильов до която е имало римски град. След няколко снимки наоколо минах през изсечената в скалите „порта” и продължих на север по Яворов рид.

image
                                             Римският път по Яворов рид

    Римският път е вкопан от източната страна под билото на рида. Трасето му все още си личи много добре и по него много бързо се напредва.

image
                                 Римският път в подножието на вр. Кашка

    От вр. Ушите следва леко слизане надолу при което мъглата постепенно взе да се разрежда. Откриха се гледки към билото на Яворов рид, както и към долината на река Камачарска.


image
                                            Назад към билото на Яворов рид

image
                                      Към долината на Камачарска река

    Напуснах пътя само за малко, за да сляза до единствена чешма оттук чак до х. Васильов. Въпреки, че времето беше дъждовно чешмата едва капеше.

image
                                                    Чешмата под римския път

    След чешмата пътя излиза в подножието на вр. Кашка, където синьо-жълтата маркировка се раздвоява. Жълтата маркировка слиза на североизток към х. Хайдушка песен, а синята продължава на север по Яворов рид към х. Васильов.

image
                                                     Разклонът под вр. Кашка

    Около връх Кашка мъглата най-сетне окончателно се вдигна. Вече можех да се наслаждавам на пейзажа на изток към долината на река Бели Осъм с хотели на курорта Чифлик, както и на север към прекрасната поляна Кашка.


image
                Към долината на река Бели Осъм и хотелите на курорта Чифлик


image
                                           От вр. Кашка към поляната Кашка

   По средата на поляната Кашка се поспрях да събера малко боровинки, а в края и седнах за кратко да обядвам. От юг започнаха да се чуват гърмежи и трябваше да побързам.

image
                                  От поляната Кашка назад към вр. Кашка

    След поляната Кашка се влиза за малко в букова гора и след нея се излиза на голата седловина Печковец.

image
                                 Седловина Печковец и зад нея вр. Турлата

    Зад мен към централното било вече трещеше много силно. На седловина Печковец има отбивка на запад по Зеленишки дол към Черната река. Можех веднага да се спусна натам, но маршрута ми се видя много кратък.

image
                                           Разклонът на седловина Печковец

image
               От седловина Печковец назад към вр. Кашка където вече вали

   Реших да продължа още малко на север към вр. Турлата. От седловина Печковец до вр. Турлата се върви водоравно и с леко слизане надолу по широк черен път.

image
                       По билото на Яворов рид на север към вр. Турлата

    Вр. Турлата го подсякох от юг и започнах да търся пътека за слизане към черния път по Драгоманов дол. Бързах да не ме хване бурята на билото, но пътека така и не излизаше. След вр. Турлата вървях още доста време по билото и взех да се притеснявам, че отивам много на север.

image
          Вторият връх след Турлата. Вляво от него е пътя за слизане.

    Най-после от лявата ми страна се появи някакъв много трънясъл и тревясъл път. Не ми оставаше нищо друго, освен да слизам по него.

image
                                                    "Пътят" за слизане

     Още от самото начало здраво се заплетох в тревите, а бурята бавно, но сигурно напредваше към мен. Цялата местност наоколо се оказа гъсто обрасла, много дива и чудно красива. Напредвах бавно и добре поне, че пътя зави точно към Драгоманов дол. Спуснах се много стръмно надолу до една обрасла поляна с ловна вишка на нея.

image
                                               Поляната с ловната вишка

    След поляната с вишката няколко черни пътя се вляха един в друг. След още няколко минути излязох на втора поляна с дървена барака на нея.

image
                                              Поляната с дървената барака

    От бараката напред пътя и долината бяха вече много широки и равни. Минах през още няколко зелени полянки с вековни самотни дървета по тях. Все места идеални за пикник.

image
                                    Полянка края пътя по Драгоманов дол

     Пътят пресече няколко пъти река Драгоманов дол по бетонни мостове и ме изведе до Черната река, където ми беше колата. Тъкмо се напъхах вътре и наоколо се изля невероятен порой.

image
                                                               GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
5
0



1. kasnaprolet9999 - Много интересни снимки. Като ходиш ...
21.08.2013 18:17
Много интересни снимки. Като ходиш насам натам снимай по-отблизо билките за да ги разпознавам по-лесно. Днес пак видях доста билкия но от далеч е трудно да ги определя със сигурност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 584339
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 281
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031