Планински пешеходен туризъм :: гр. ДЕВИН-хижа ЛИСИЧЕВО-вр. ГРЕБЕНЕЦ-14. 04. 2012 г.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.04.2012 14:29 - гр. ДЕВИН-хижа ЛИСИЧЕВО-вр. ГРЕБЕНЕЦ-14.04.2012 г.

Автор: pelitko Категория: Туризъм

Прочетен: 9635 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 05.06.2012 15:22

Тръгнах от град Девин в северна посока. Видях на GPS-са, че има някакъв черен път. Мислех да вървя по него до обяд без значение къде ще ме отведе. На връщане щях да мина по друг път за да направя кръг. Пътят от Девин на север се оказа не черен, а хубав асфалтов път. Дълъг е около 50 км. и стига до гр. Батак. Не съм и предполагал, че съществува такъв асфалтов път, нито пък съм чел някой турист да е минавал по него. Веднага след края на гр. Девин ме взеха на стоп. Беше събота преди Великден. Хората в Девин са предимно мюсюлмани. Не празнуват на Великден и бяха тръгнали да си работят по нивите. Откараха ме на около 15 км. от гр. Девин в приказно красивата местност Лисичево.

Местността Лисичево

Представлява голяма, хълмиста поляна с пръснати по нея тук-там сгради и отделни дървета. В центъра има малко, но красиво езеро. Поляната е обградена от гъсти борови гори. Сред сградите имаше хижа и заведение, но и двете не работеха.

Хижа Лисичево. Не съм чувал никога за такава хижа.

Шофьора който ме взе на стоп ми каза, че някои от сградите в местността са строени лично от писателя Николай Хайтов.

Изоставена почивна станция

Дълго снимах с фотоапарата и с очи поглъщах родопската красота. Изобщо не ми се тръгваше оттук. Но бях все пак на 15 км. от Девин и трябваше да тръгвам. От м. Лисичево хванах черен път към м. Бараклий. Направи ми впечатление, че много от имената на местности около Девин са с окончание на „лий”. Може би е юрушко. В Девин има механа „Юруците”. Местността Бараклий се намираше в посока към гр. Девин и към нея имаше черен път. Пътят се оказа с маркировка.

Бараките в м. Бараклий

В м. Барлаклий пътя се разделя на две. Единият е за гр. Девин, а другият заобикаля долината на река Девинска от север и от запад и отива към Кемеров мост, хижа Орфей и село Борино. На раздела имаше паднал маркировъчен кол. Опитах да го изправя, но не успях.

Раздела Девин-Борино-Лисичево. Вижда се падналият маркировъчен кол

Бараклий е нещо като вилна зона на Девин. Между запустели стари сгради и изоставени овчарници са построени и нови вили. Местността Бараклий е разположена доста нависоко-около 1400 м.н.в. В гъстите борови гори и около сградите имаше все още много сняг. Вместо да вървя през преспите в гората завих по черен път в посока Девин. Целта ми беше не града, а високият връх северно от него. Върха се казва Гребенец и точно на котата му има някаква много висока телевизионна антена. Излязох пак на асфалтовия път Девин-Батак до някаква информационна табела. Според табелата в местността има цели четири туристически маркировки.

Информационната табела на разклона Девин-Бараклий

Изминах няколко километра по асфалта към Девин и когато се показа връх Гребенец завих към него без пътека. Местността е много живописна. Върви се по билото на планината.

На изток към главното вододелно било на Родопите

Редуват се ниски хълмове, гори и полянки, всичките с наклон на юг към Девин. На много места има чешми и кътове за отдих. Поиграх си известно време да слизам и да качвам хълмчетата.

Напред към връх Гребенец. Най-отзад се вижда Девинска планина

На най-високото място под връх Гребенец имаше и обработваеми парцели.

Без пътека към връх Гребенец

Какво ли може да роди земята на височина 1300 м.? Вървях на юг, като ориентир ми беше телевизионна антена на върха. До Гребенец стигнах през гъста борова гора. Малко под върха има някаква къща в най-големия гъсталак. Може би някога там е имало пазач за антената?

На връх Гребенец. Отзад е Девинска планина

От върха се открива изумителна гледка. Връх Гребенец е отвесен от три страни.

От върха надолу е дълбока пропаст

Под шеметната пропаст на юг се вижда е целия град Девин.

Град Девин

Зад него още по на юг е Девинската планина. Отляво и отдясно на върха се спускат надолу тънки и дълги ребра. На запад е долината на Девинска река, а на изток е централното вододелно било на Родопите известно като Голям Карлък.

Отвесните скали на запад от връх Гребенец. Отзад е долината на Девинска река

Наснимах доста снимки и избрах да слизам по реброто излизащо източно от върха.

Нагоре към връх Гребенец. Вижда се отвесния скален венец под върха.

В началото имаше нещо като пътечка в гората. Постепенно пътечката изчезна и се озовах в най-гъстите тръни.

От тръните към Девин

Предвижването стана много бавно, като за сметка на това започна да гърми и да вали. Достигнах до Девин заедно с проливния дъжд.

Още малко и съм долу

Маршрута ми за деня се осъществи само наполовина, защото на отиване пътувах на стоп. Все пак успях да повървя около 5 часа и да изкача общо около 1000 метра. От проливният дъжд обаче не можах да избягам.