Постинг
10.07.2013 11:12 -
с. РИБАРИЦА-хижа БЕНКОВСКИ-седловина ХАЙДУШКИТЕ КАМЪНИ-рида БРАТАНИЦА-01.06.2013 г.
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 20009 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2013 11:32
Прочетен: 20009 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 10.07.2013 11:32
От село Рибарица към билото на Стара планина има няколко прекрасни маршрута. Най-дългият и най-труден от всички е този по река Костина. Макар и по-труден от останалите този маршрут е и най-приятен. От главната улица на Рибарица на юг срещу течението на река Костина води дълъг път. Асфалтираната част от него е дълга около 3 км. Можех да си оставя колата чак на края на асфалта и така да си спестя част от неприятното ходене, но бях решил да се връщам от друго място. Паркирах колата на централната улица на Рибарица и покрай паметника на Георги Бенковски поех на юг към местността Костина.
Тръгвам по улица Захари Стоянов към м. Костина
Паметникът на Георги Бенковски на централната улица в с. Рибарица
Минавал съм по този маршрут няколко пъти и той винаги ми е бил интересен. Върви се през широка и живописна долина, покрай огряни от слънцето равни поляни. Долината на река Костина е използвана от хората от най-древни времена. Покрай реката някога е минавал римски път от който сега в селото е останал само един каменен мост. Между старите селски къщи вече има и много модерни „сараи” като един вдясно от пътя бие всички по своите мащаби и помпозност. Така в зяпане по новите вили неусетно изминах 3-те километра до края на селото и стигнах до местността Костина. В тази местност вляво от пътя се намира Кървавото кладенче. След разгрома на Априлското въстание близо до кладенчето е убит войводата Георги Бенковски. Главата му е отрязана от турците, измита е в кладенчето и е набучена на кол за назидание на непокорните българи.
Кървавото кладенче
Паметникът в м. Костина
Местността Костина някога беше чудно красива равна поляна. Сега поляната е асфалтирана, застроена е с детски катерушки, с беседки и с всякакви други кътове за отдих.
Местността Костина
До Кървавото кладенче бях ходил няколко пъти затова този път реших да го пропусна. Минах транзит покрай него и продължих към планината вече по черен път. Напред пресякох още няколко тучни зелени поляни и подминах разклона за хижа Човканя.
През поляните покрай река Костина
Скоро бях при табелите до които се сливат двата начални притока на река Костина - река Равна и река Дълбокото дере.
Табелите при водослива на реките Равна е Дълбокото дере
Тук свършва мързеливото водоравно ходене по черен път и започва изморителното и стръмно изкачването по тясна горска пътека. А пътеката наистина е много стръмна. За кратко време се изкачват около 600 м. денивелация. По други маршрути има и повече изкачване, но пътеките са направени на серпентини и се върви по-леко. Маркираната пътека следва известно време долината на река Равна след което хуква нагоре по рида Братаница. Върви се по труден терен, в гъста гора и без особени гледки наоколо. В началото покрай реката за кратко се ползва трасето на изоставен черен път.
По трасето на изоставения черен път
Стръмната част от маршрута е до така наречената Царска почивка. Мястото представлява равна площадка с гледка към отстрещния рид Гугла.
Тук съм на Царската почивка
След Царската почивка стръмнината постепенно намалява. Върви се вече през разредена букова гора в която се вижда на далече.
Буковата гора над Царската почивка
Пътеката достига до края на гората, пресича водоравно няколко дерета и излиза на поляните при хижа Бенковски. На хижата бях посрещнат от хижаря и от няколко симпатични овчарски кучета.
Овчарските кучета на поляните при хижа Бенковски
Хижа Бенковски
Не се застоях много, пийнах вода от чешмата и си продължих по пътя.
Чешмата пред хижата
Целта ми беше да достигна до централното било по една пътека между върховете Булуваня и Безименния. После щях да се връщам към селото по рида Братаница. Синоптичната прогноза уж беше за дъжд, а времето се оказа ясно и прохладно - само за ходене. След хижа Бенковски за кратко се влиза в гора и след нея се излиза на необятни простори в подножието на вр. Булуваня. Централното било на Стара планина над хижата е изцяло покрито с равни пасища. Почти липсват дървета и скали. От последните дъждове всичко наоколо се беше раззеленило, а над зелените чалове светеше едно огромно ярко синьо небе.
Долината между върховете Безименния вляво и Булуваня вдясно
Спуснах се отново в долината на река Равна и по нея продължих нагоре и на юг към билото. Минах покрай няколко изоставени овчарници и покрай един малък язовир.
Малкият язовир на фона на централното било
От язовира назад към х. Бенковски
Така се бях унесъл в красотите наоколо, че чак се уплаших когато чух някой да ми вика. Долу в ниското при реката един овчар си пасеше стадото. Беше ме видял и нещо ми викаше. Викнах му и аз и се зачудих как е възможна среща с човек на такова пусто място.
Овче стадо в долината на река Равна
Напред пътеката ме вкара в една красиво оформена от ледовете типично алпийска U-образна долина. Липсваха само ледниците.
Долината на река Равна и седловина Хайдушките камъни над нея
Пътеката беше широка, но отнемаше много от силите, защото краката ми постоянно се заплитаха в тревата. След около час вече бях на централното било при седловина Хайдушките камъни. Хайдушките камъни са единствените камъни на километри наоколо. Всичко друго наоколо е покрито с трева.
Седловина Хайдушките камъни
Минах от южната страна на билото и снимах към Пирдопското поле, Средна гора и намиращата се точно пред мен на юг Копривщица.
Пирдопско-Златишката котловина
Средна гора с вр. Богдан
Бързо заобиколих вр. Безименния водоравно от юг по чаловете и излязох на седловината с вр. Братаница.
Към седловината с вр. Братаница
На север се виждаха два рида - Гугла и Братаница. Преди две седмици бях слизъл по рида Гугла така, че сега беше ред на рида Братаница.
От централното било на север към ридовете Гугла вляво и Братаница вдясно
От седловината между върховете Безименния и Братаница към хижа Бенковски има широка пътека. Тръгнах по нея на север но подсичането на връх Братаница не беше лесна работа. Западните склонове на върха са покрити с гъста хвойна и натрошени камъни.
Ридът Братаница и върховете Големи и Малки Братанишки уши
С разранени от хвойната и разтреперани крака излязох на равно място северно от върха и поех по коловата маркировка към хижа Бенковски.
От рида Братаница назад към върховете Братаница вляво и Безименния вдясно
Първо се слиза към седловината Ветровити преслап.
Седловина Ветровите преслап
Вляво под рида остава местността Дебели дял с Дома на овчаря
Братанишки рид на юг към вр. Братаница
След нея пътят се изкачва почти до вр. Малки Братанишки уши и минава над хижа Бенковски.
Напред към вр. Големи Братанишки уши
Високият вр. Големи Братанишки уши се подсича водоравно от запад и се достига до една панорамна площадка. Под площадката е бездънната долина на река Равна, след нея е рида Гугла, а още по на запад се извисява над всичко вр. Тетевенска Баба.
Долината на река Равна
Към рида Гугла и зад него вр. Тетевенска Баба
На север рида Братаница представлява едно много криво било с няколко кацнали по него ниски връхчета. В края на билото някъде много далеч на север се виждаха и къщите на с. Рибарица. Напред по рида пътеката минава по стръмни и много красиви склонове със спиращи дъха гледки. Върви се през хаос от разхвърляни камънаци, накацали по тях борове и многобройни гнезда от любимата ми хвойна.
Пътеката по рида Братаница
Някой се е постарал да сложи ред в хаоса като е поставил тук-там маркировка.
Маркировка на трънка
От вр. Ушите на север се слиза първо до една характерна седловина след която билото се стеснява до няколко метра.
Първата седловина след вр. Ушите
Редува се излизане на полянки с влизане за кратко в гората.
На северозапад към рида Климаш
Накрая се стига до втора характерна седловина след която пътеката завива на североизток и рязко започва да се спуска към долината на река Заводна.
Втората седловина след вр. Ушите
Най-вероятно това трябва да е рида Тънката рътлина макар, че на картата Тънката рътлина е поставена на съвсем друго място. По-интересна на слизане беше една покрита с папрат поляна около която видях няколко сърни.
От папратливата поляна назад към вр. Ушите
След нея се влиза в гъста гора и се излиза на черен път. Пътят ме изведе в долината на река Заводна на мястото с табелите където е началото на парк Централен Балкан.
Табелите за начало на парк в долината на река Заводна
Последваха отново много километри трамбовка по асфалта докато най-накрая стигнах до колата.
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Тръгвам по улица Захари Стоянов към м. Костина
Паметникът на Георги Бенковски на централната улица в с. Рибарица
Минавал съм по този маршрут няколко пъти и той винаги ми е бил интересен. Върви се през широка и живописна долина, покрай огряни от слънцето равни поляни. Долината на река Костина е използвана от хората от най-древни времена. Покрай реката някога е минавал римски път от който сега в селото е останал само един каменен мост. Между старите селски къщи вече има и много модерни „сараи” като един вдясно от пътя бие всички по своите мащаби и помпозност. Така в зяпане по новите вили неусетно изминах 3-те километра до края на селото и стигнах до местността Костина. В тази местност вляво от пътя се намира Кървавото кладенче. След разгрома на Априлското въстание близо до кладенчето е убит войводата Георги Бенковски. Главата му е отрязана от турците, измита е в кладенчето и е набучена на кол за назидание на непокорните българи.
Кървавото кладенче
Паметникът в м. Костина
Местността Костина някога беше чудно красива равна поляна. Сега поляната е асфалтирана, застроена е с детски катерушки, с беседки и с всякакви други кътове за отдих.
Местността Костина
До Кървавото кладенче бях ходил няколко пъти затова този път реших да го пропусна. Минах транзит покрай него и продължих към планината вече по черен път. Напред пресякох още няколко тучни зелени поляни и подминах разклона за хижа Човканя.
През поляните покрай река Костина
Скоро бях при табелите до които се сливат двата начални притока на река Костина - река Равна и река Дълбокото дере.
Табелите при водослива на реките Равна е Дълбокото дере
Тук свършва мързеливото водоравно ходене по черен път и започва изморителното и стръмно изкачването по тясна горска пътека. А пътеката наистина е много стръмна. За кратко време се изкачват около 600 м. денивелация. По други маршрути има и повече изкачване, но пътеките са направени на серпентини и се върви по-леко. Маркираната пътека следва известно време долината на река Равна след което хуква нагоре по рида Братаница. Върви се по труден терен, в гъста гора и без особени гледки наоколо. В началото покрай реката за кратко се ползва трасето на изоставен черен път.
По трасето на изоставения черен път
Стръмната част от маршрута е до така наречената Царска почивка. Мястото представлява равна площадка с гледка към отстрещния рид Гугла.
Тук съм на Царската почивка
След Царската почивка стръмнината постепенно намалява. Върви се вече през разредена букова гора в която се вижда на далече.
Буковата гора над Царската почивка
Пътеката достига до края на гората, пресича водоравно няколко дерета и излиза на поляните при хижа Бенковски. На хижата бях посрещнат от хижаря и от няколко симпатични овчарски кучета.
Овчарските кучета на поляните при хижа Бенковски
Хижа Бенковски
Не се застоях много, пийнах вода от чешмата и си продължих по пътя.
Чешмата пред хижата
Целта ми беше да достигна до централното било по една пътека между върховете Булуваня и Безименния. После щях да се връщам към селото по рида Братаница. Синоптичната прогноза уж беше за дъжд, а времето се оказа ясно и прохладно - само за ходене. След хижа Бенковски за кратко се влиза в гора и след нея се излиза на необятни простори в подножието на вр. Булуваня. Централното било на Стара планина над хижата е изцяло покрито с равни пасища. Почти липсват дървета и скали. От последните дъждове всичко наоколо се беше раззеленило, а над зелените чалове светеше едно огромно ярко синьо небе.
Долината между върховете Безименния вляво и Булуваня вдясно
Спуснах се отново в долината на река Равна и по нея продължих нагоре и на юг към билото. Минах покрай няколко изоставени овчарници и покрай един малък язовир.
Малкият язовир на фона на централното било
От язовира назад към х. Бенковски
Така се бях унесъл в красотите наоколо, че чак се уплаших когато чух някой да ми вика. Долу в ниското при реката един овчар си пасеше стадото. Беше ме видял и нещо ми викаше. Викнах му и аз и се зачудих как е възможна среща с човек на такова пусто място.
Овче стадо в долината на река Равна
Напред пътеката ме вкара в една красиво оформена от ледовете типично алпийска U-образна долина. Липсваха само ледниците.
Долината на река Равна и седловина Хайдушките камъни над нея
Пътеката беше широка, но отнемаше много от силите, защото краката ми постоянно се заплитаха в тревата. След около час вече бях на централното било при седловина Хайдушките камъни. Хайдушките камъни са единствените камъни на километри наоколо. Всичко друго наоколо е покрито с трева.
Седловина Хайдушките камъни
Минах от южната страна на билото и снимах към Пирдопското поле, Средна гора и намиращата се точно пред мен на юг Копривщица.
Пирдопско-Златишката котловина
Средна гора с вр. Богдан
Бързо заобиколих вр. Безименния водоравно от юг по чаловете и излязох на седловината с вр. Братаница.
Към седловината с вр. Братаница
На север се виждаха два рида - Гугла и Братаница. Преди две седмици бях слизъл по рида Гугла така, че сега беше ред на рида Братаница.
От централното било на север към ридовете Гугла вляво и Братаница вдясно
От седловината между върховете Безименния и Братаница към хижа Бенковски има широка пътека. Тръгнах по нея на север но подсичането на връх Братаница не беше лесна работа. Западните склонове на върха са покрити с гъста хвойна и натрошени камъни.
Ридът Братаница и върховете Големи и Малки Братанишки уши
С разранени от хвойната и разтреперани крака излязох на равно място северно от върха и поех по коловата маркировка към хижа Бенковски.
От рида Братаница назад към върховете Братаница вляво и Безименния вдясно
Първо се слиза към седловината Ветровити преслап.
Седловина Ветровите преслап
Вляво под рида остава местността Дебели дял с Дома на овчаря
Братанишки рид на юг към вр. Братаница
След нея пътят се изкачва почти до вр. Малки Братанишки уши и минава над хижа Бенковски.
Напред към вр. Големи Братанишки уши
Високият вр. Големи Братанишки уши се подсича водоравно от запад и се достига до една панорамна площадка. Под площадката е бездънната долина на река Равна, след нея е рида Гугла, а още по на запад се извисява над всичко вр. Тетевенска Баба.
Долината на река Равна
Към рида Гугла и зад него вр. Тетевенска Баба
На север рида Братаница представлява едно много криво било с няколко кацнали по него ниски връхчета. В края на билото някъде много далеч на север се виждаха и къщите на с. Рибарица. Напред по рида пътеката минава по стръмни и много красиви склонове със спиращи дъха гледки. Върви се през хаос от разхвърляни камънаци, накацали по тях борове и многобройни гнезда от любимата ми хвойна.
Пътеката по рида Братаница
Някой се е постарал да сложи ред в хаоса като е поставил тук-там маркировка.
Маркировка на трънка
От вр. Ушите на север се слиза първо до една характерна седловина след която билото се стеснява до няколко метра.
Първата седловина след вр. Ушите
Редува се излизане на полянки с влизане за кратко в гората.
На северозапад към рида Климаш
Накрая се стига до втора характерна седловина след която пътеката завива на североизток и рязко започва да се спуска към долината на река Заводна.
Втората седловина след вр. Ушите
Най-вероятно това трябва да е рида Тънката рътлина макар, че на картата Тънката рътлина е поставена на съвсем друго място. По-интересна на слизане беше една покрита с папрат поляна около която видях няколко сърни.
От папратливата поляна назад към вр. Ушите
След нея се влиза в гъста гора и се излиза на черен път. Пътят ме изведе в долината на река Заводна на мястото с табелите където е началото на парк Централен Балкан.
Табелите за начало на парк в долината на река Заводна
Последваха отново много километри трамбовка по асфалта докато най-накрая стигнах до колата.
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Тагове:
Местностите Карааланица и Нехтеница в Ри...
Проф. Павлов за Левски, Османската импер...
От Кварталният вестник с карикатури &quo...
Проф. Павлов за Левски, Османската импер...
От Кварталният вестник с карикатури &quo...
Благодарим ти за прекрасния чувствен пътеписен репортаж,приятелю!
Ние ще ти върнем жеста като одухотворим сакралната топонимия и разсекретим вложените в нея послания от Посветените ни предци.
Ще ползваме Ръководството за Тайните на Свещения Български език-част1 и 2 и всички други наши документи от http://bezistena.blog.bg/-блогът на Комитета за спасение на Безистена:
ЧУДЕСЕН ПЪТЕПИС=пътепис на Исуш и Диана=чудеса на Богиня Диана и Бог Иса
ЧУДО=Ешуа и Диана
ЧУДЕСА=Исуш и Диана
ПЪТЕПИС=Богиня Диана и Бог Иса
СТАРА ПЛАНИНА=планина на Сар Диана
МАРШРУТ=Мария Шар Диана
река КОСТИНА=река на Кая Иса и Диана-КАЯ=Скала,Скален Жрец=Кан
ПАМПОЗНОСТ=Бог Исуз и Богиня Диана
НАБУЧЕНА НА КОЛ ГЛАВА=Бог Ешуа Кала(ЗМЕЙ)Балга-потомците Му
ТУЧНИ ПОЛЯ=поля на Диана и Ешуа
хижа ЧОВКАНЯ=хижа Ешуа Бок
БРАТАНИЦА=Бард Ица=Богиня Цар Диана
ЦАРСКАТА ПОЧИВКА=Цар Бок Исуш и Бокиня Диана
КОПРИВЩИЦА=Цар Бок Ешуа и Богина Диана
връх БОГДАН=връх(Бърх)Богиня Диана
ВРЪХ УШИТИ=Бърх Ешуа и Диана
ЗАВОДНА=Иза и Богиня Диана
Така ние заедно написахме една прекрасна лирична одухотворена поема за Българската свещена Райска Природа и нейните Кръстници и Властелини-Българските Богове Исус и Мария Магдалена!
Очакваме ви в нашия блог:
http://bezistena.blog.bg/
Бъдете благословени!
инж.Иван Дунчев
цитирайНие ще ти върнем жеста като одухотворим сакралната топонимия и разсекретим вложените в нея послания от Посветените ни предци.
Ще ползваме Ръководството за Тайните на Свещения Български език-част1 и 2 и всички други наши документи от http://bezistena.blog.bg/-блогът на Комитета за спасение на Безистена:
ЧУДЕСЕН ПЪТЕПИС=пътепис на Исуш и Диана=чудеса на Богиня Диана и Бог Иса
ЧУДО=Ешуа и Диана
ЧУДЕСА=Исуш и Диана
ПЪТЕПИС=Богиня Диана и Бог Иса
СТАРА ПЛАНИНА=планина на Сар Диана
МАРШРУТ=Мария Шар Диана
река КОСТИНА=река на Кая Иса и Диана-КАЯ=Скала,Скален Жрец=Кан
ПАМПОЗНОСТ=Бог Исуз и Богиня Диана
НАБУЧЕНА НА КОЛ ГЛАВА=Бог Ешуа Кала(ЗМЕЙ)Балга-потомците Му
ТУЧНИ ПОЛЯ=поля на Диана и Ешуа
хижа ЧОВКАНЯ=хижа Ешуа Бок
БРАТАНИЦА=Бард Ица=Богиня Цар Диана
ЦАРСКАТА ПОЧИВКА=Цар Бок Исуш и Бокиня Диана
КОПРИВЩИЦА=Цар Бок Ешуа и Богина Диана
връх БОГДАН=връх(Бърх)Богиня Диана
ВРЪХ УШИТИ=Бърх Ешуа и Диана
ЗАВОДНА=Иза и Богиня Диана
Така ние заедно написахме една прекрасна лирична одухотворена поема за Българската свещена Райска Природа и нейните Кръстници и Властелини-Българските Богове Исус и Мария Магдалена!
Очакваме ви в нашия блог:
http://bezistena.blog.bg/
Бъдете благословени!
инж.Иван Дунчев
Прегледахме телеграфно блога ти,Приятелю.Ти си призван да разсекретиш свещената топонимия,в която Посветените ни Деди имплатираха Българските Богове и зашифроваха сакралната ни история!Учи тайния свещен код и шифър на Българския език от нашите документи и започвай вдъхновените преводни пътеписи по местата,по които Са Те водили Те за ръка,за да дадеш на обезпаметените Българи истинската Божествена семантика и значение на градове,планини,села и паланки,върхове,ридове,поляни,хижи и всичко,кръщавано с неитриваемите свещени Божии имена и параметри!Очаква те огромна планина от работа,планина от книги с огнени Божии имена и послания,огромна планина от награди Свише!
Даваме ти начален тласък...:
НАГРАДИ ОТ СВИШЕ=Траг Исуш и Богиня Диана
резерват БОАТИН=резерват Богиня Диана
СЕМАНТИКА=Иса и Мат Кая
НЕИЗТРИВАЕМИ ИМЕНА=Иза и Богиня Мат Мария=имена на Богиня Диана Мария и Иза
ОБЕЗПАМЕТЕНИТЕ БЪЛГАРИ=Българите на Бог Иза и Богиня Диана Мат
ДИВЧОВОТО=Богиня Диана и Бог Тати Ешуа
ВОНЕЩА ВОДА=Бог Ешуа и Богиня Диана-голяма разлика има от първосигналното безсъкрално миризливо име и Всемогъщите Български Богове,нали!Такава е техниката и на всички други имена в България и по света!
ОСЕНАРИТЕ=Сар Диана
СТАНЧОВ ХАН=Исуш и Бохиня Диана
КРЪСТЕЦ=Исуц Трака=Исус Трака и Диана
хижа Анчова Бичкия=хижа Бокиня Диана и Бог Ешуш
хижа Стражата=хижа Исуж Друида
ШИНДАРНИКА=Ешуа Драка=Ешуа Трака
КАМАРЦИ=Кая(скала,скална жрица)Мария и Иса
МИРКОВО=Бокиня Мария
ПАРАДЖИКА=Деана и Ежуа Барка
СОПОТ=Иса и Богиня Дианя
и за накрая да оставим ТУРЦИЗМА ХАИН БОАЗ:
ХАИНБОАЗ=Иза Бох-ха,какъв турцизъм,бе приятели?Че това си е(ТОВА СИ Е=Иса и Богиня Диана)чисто Българското име на чисто Българскят Бог:БОХ ИЗА=Бог Исус!!!Малко напълнен с пълнежни гласни и завъртят отзад напред!Турцизми,а?Ще се окаже ,че всички турцизми в езика ни са секретни скривалища и убежища на Нашите Богове:
ТУРЦИЗМИ=Изуц и Диана Мария!
Разбира се:всички турцизми са непрестъпен сейф на имената и характеристиките на Боговете Български!
(sun)
цитирайДаваме ти начален тласък...:
НАГРАДИ ОТ СВИШЕ=Траг Исуш и Богиня Диана
резерват БОАТИН=резерват Богиня Диана
СЕМАНТИКА=Иса и Мат Кая
НЕИЗТРИВАЕМИ ИМЕНА=Иза и Богиня Мат Мария=имена на Богиня Диана Мария и Иза
ОБЕЗПАМЕТЕНИТЕ БЪЛГАРИ=Българите на Бог Иза и Богиня Диана Мат
ДИВЧОВОТО=Богиня Диана и Бог Тати Ешуа
ВОНЕЩА ВОДА=Бог Ешуа и Богиня Диана-голяма разлика има от първосигналното безсъкрално миризливо име и Всемогъщите Български Богове,нали!Такава е техниката и на всички други имена в България и по света!
ОСЕНАРИТЕ=Сар Диана
СТАНЧОВ ХАН=Исуш и Бохиня Диана
КРЪСТЕЦ=Исуц Трака=Исус Трака и Диана
хижа Анчова Бичкия=хижа Бокиня Диана и Бог Ешуш
хижа Стражата=хижа Исуж Друида
ШИНДАРНИКА=Ешуа Драка=Ешуа Трака
КАМАРЦИ=Кая(скала,скална жрица)Мария и Иса
МИРКОВО=Бокиня Мария
ПАРАДЖИКА=Деана и Ежуа Барка
СОПОТ=Иса и Богиня Дианя
и за накрая да оставим ТУРЦИЗМА ХАИН БОАЗ:
ХАИНБОАЗ=Иза Бох-ха,какъв турцизъм,бе приятели?Че това си е(ТОВА СИ Е=Иса и Богиня Диана)чисто Българското име на чисто Българскят Бог:БОХ ИЗА=Бог Исус!!!Малко напълнен с пълнежни гласни и завъртят отзад напред!Турцизми,а?Ще се окаже ,че всички турцизми в езика ни са секретни скривалища и убежища на Нашите Богове:
ТУРЦИЗМИ=Изуц и Диана Мария!
Разбира се:всички турцизми са непрестъпен сейф на имената и характеристиките на Боговете Български!
(sun)
