Постинг
06.06.2012 10:05 -
гр. АПРИЛЦИ-връх УСТРИКАТА-връх МАРАГИДИК-26.05.2012 г.
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 17352 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2012 14:55
Прочетен: 17352 Коментари: 6 Гласове:
5
Последна промяна: 24.07.2012 14:55
Най-посещаваната част на Централна Стара планина е самото било на планината. По протежение на цялото било е прокарана пътеката Ком-Емине. Именно тази пътека се ползва от най-много туристи. Но има една изолирана част от централното било. По тази част не ходи никой-нито туристи, нито овчари. Намира се в най-посещавания район, между двата най-високи върха на планината - Ботев и Голям Кадемлия. При връх Юрушка грамада планината се разделя на две. Централното било завива на север. От билото се отделя едно „глухо” ребро, което постепенно слиза към долината на река Тъжа и завършва при нея. Централното било завива рязко на север към връх Марагидик /Русалка/. При този връх завива още веднъж-този път на изток. Между „глухото” ребро и централното било е разположена хижа Тъжа. След връх Юрушка грамада пътеката Ком-Емине напуска централното било и слиза до хижата. След хижа Тъжа пътеката продължава по долината на река Тъжа и излиза отново на централното било при връх Гроба. По този начин централното било между върховете Юрушка грамада на запад и Гроба на изток остава изолирано и рядко посещавано от туристи. Много пъти съм ходил на хижа Тъжа, заглеждал съм този участък от централното било, но едва сега реших да го обходя. За целта тръгнах от най-близката изходна точка-кв. Острец на град Априлци.
Връх Марагидик от пътя към Табиите
Оставих си колата при последните къщи на квартала. След тях има още няколко километра асфалт в посока билото, но пътя е в лошо състояние. Сегашният път е прокаран върху трасето на много древен път от северна към южна България - между сегашните градове Априлци и Калофер. Трасето на древния път на самото било е изцяло запазено. Пътя от север изкачва най-ниската точка на билото-прохода Табиите. Началото и края на изкачването са маркирани с две хубави чешми.
Първата голяма чешма
В началото пътя е почти водоравен до един S-образен завой с два моста. След двата моста следва доста продължителна и голяма денивелация. Чел съм, че през 1957 г. от връх Марагидик пада голяма лавина, която унищожава голяма част от гората и стария път. След лавината са прокарани не един, а два пътя. Раздвояват се някъде по средата на изкачването. Има и туристическа пътека, която ги подсича. Изкачвах се ту по единия път, ту по другия, ту по туристическата пътека. В края на голямото изкачване е Тодоровата чешма.
Тодорова чешма
Следват десет минути водоравно ходене и се излиза на прохода Табиите.
Хотел Табиите на прохода Табиите
Качването от кв. Острец до прохода Табиите ми отне около два часа. На прохода туристите или слизат надолу към хижа Тъжа или завиват на запад и нагоре към вр. Марагидик. Аз пък поех на изток към изолираната част от централното било. Не е случайно, че в тази част никой не ходи. Цялото било е обхванато от висока и гъста хвойна. Тук-там си личи някаква пътека, но тя е по-скоро въображаема. В началото си вижда доста висок връх, който помислих за Зелениковец. Оказа се, че въпросния Зелениковец е доста далеч на изток. До него има още два по-малки върха без имена. От самото начало започна продължително и мъчително провиране през хвойната с много дращене и бодене през краката.
Билото назад към Марагидик и прохода Табиите. Вижда се гъстата хвойна по билото.
Билото на юг е спокойно и се спуска постепенно към долината на река Тъжа. От север е съвсем различно. Постепенно става все по-отвесно. Започнаха да излизат и отделни групи скали.
На север към кв. Острец и гр. Априлци
Между малките безименни връхчета и връх Зелениковец е местността Вълча могила. Името Вълча могила е много подходящо заради „вълчия” пейзаж на север и заради болките от дращенето на хвойната. Тук е царството на най-гъстата хвойна. Освен, че си издрах здраво краката се наложи да се кача и да се спусна и по двете връхчета. В края на Вълчата могила и в подножието на връх Зелениковец се стига до две паметни плочи-стара и нова. По време на Априлското въстание през 1876 г. тук е разбита въстаническата чета от с. Кръвеник. Телата на четниците са били насечени и хвърлени в пропастта.
Новата паметна плоча на загиналите през Априлското въстание четници от с. Кръвеник
Пропастта в която са хвърляли телата на четниците. Това е така наречената Кървава стена.
От прохода Табиите до връх Зелениковец билото е ориентирано на североизток, а след Зелениковец завива на югоизток към върховете Плочата и Устриката.
Връх Зелениковец и покритото с хвойна било
Зелениковец е отвесен от север и от изток. Пропастта е дълбока няколко стотин метра.
Отвесната източна част на връх Зелениковец
Върха сигурно изглежда грандиозно гледан отдолу откъм долината на Мокра Бяла река. След Зелениковец последва ново слизане и качване до връх Плочата. Върха отгоре наистина е плосък като плоча и е покрит изцяло с хвойна. Трудно му намерих котата.
Връх Плочата се е скрил в хвойната
От източната си страна е отвесен като Зелениковец. Само, че тук пейзажа наистина е алпийски. Отвесна пропаст с накацали по нея огромни борове. Последва ново слизане и качване на връх Устриката. Връх Устриката също е плосък отгоре само, че хвойна не е толкова много. И няма пропаст. Според мен единственото място за слизане на север от билото е именно откъм връх Устриката. От връх Устриката на юг излиза ребро, което свързва централното било на Стара планина с масива Триглав. Връзката е при връх Гроба. Аз подсякох връх Гроба от запад и се включих към пътеката Ком-Емине. От прохода Табиите до вр. Устриката ми отне около 2.30-3.00 часа. Предвид гъстата хвойна в началото съм го изминах доста по-бързо отколкото очаквах. В края на билото към връх Устриката влязох за кратко в мъглата. Веднага щом започнах да се спускам към долината на река Тъжа мъглата се вдигна.
Слизам към долината на река Тъжа
По дебелата пътека бързо стигнах до реката, а там слънце. Някакви мъже, голи до кръста, си правеха плажа. Срещнах и туристи, които естествено не вървяха като мен по билото. На хижа Тъжа си налях вода и реших да се връщам по друг път.
Хижа Тъжа
Знаех, че от връх Марагидик има пътека към кв. Острец. Минава през паметника на четниците от четата на Цанко Дюстабанов. Знаех и каква е денивелацията и какъв е джендем надолу. Въпреки това реших, вместо да слизам, да се кача на Марагидик. Все още не знаех, че към джендема и голямата денивелация ще се добавят гъста мъгла и силен дъжд. От хижа Тъжа връх Марагидик се изкачва за по-малко от един час.
Древният път през прохода Табиите
Някъде на стотина-двеста метра преди върха влязох в мъглата и веднага започна да ръми. На върха направих няколко мъгливи и дъждовни снимки на котата и започнах да се спускам.
На връх Марагидик
Дъжда стана проливен, а спускането изобщо не вървеше. Пътеката надолу съвсем ме дезориентира. Първо се върви на север, после на запад, после на юг. Понеже отвсякъде има пропасти пътеката ги заобикаля, като прави три-четвърти кръг около върха.
Оттук трябва да е пътеката, но нищо не се вижда
Жалко, че нямаше видимост за да снимам спускането. Или може би беше по-добре, че не виждах откъде слизам.
Стара снимка от друг фотоалбум. Слагам я за да покажа откъде се слиза.
В началото пътеката изобщо не е маркирана, но си личи в тревата. Тук-там има чучки. При влизането в гората има и някаква синя маркировка, която е крайно недостатъчна. Маркировката се оправя чак след паметника на Цанко Дюстабанов.
Паметника на убитите четници от четата на Цанко Дюстабанов в м. Равни бунар /Бунаря/
Изкачването ми отне около два часа. Слизането ми отне около 4 /четири/ часа! На места пътеката е гъсто обрасла и едва се оправях дори и с GPS-са в ръка. Поради силния дъжд и мокрите листа падах постоянно. Накрая мокър и премръзнал излязох на някакъв черен път. След един-два километра бях в кв. Острец.
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Връх Марагидик от пътя към Табиите
Оставих си колата при последните къщи на квартала. След тях има още няколко километра асфалт в посока билото, но пътя е в лошо състояние. Сегашният път е прокаран върху трасето на много древен път от северна към южна България - между сегашните градове Априлци и Калофер. Трасето на древния път на самото било е изцяло запазено. Пътя от север изкачва най-ниската точка на билото-прохода Табиите. Началото и края на изкачването са маркирани с две хубави чешми.
Първата голяма чешма
В началото пътя е почти водоравен до един S-образен завой с два моста. След двата моста следва доста продължителна и голяма денивелация. Чел съм, че през 1957 г. от връх Марагидик пада голяма лавина, която унищожава голяма част от гората и стария път. След лавината са прокарани не един, а два пътя. Раздвояват се някъде по средата на изкачването. Има и туристическа пътека, която ги подсича. Изкачвах се ту по единия път, ту по другия, ту по туристическата пътека. В края на голямото изкачване е Тодоровата чешма.
Тодорова чешма
Следват десет минути водоравно ходене и се излиза на прохода Табиите.
Хотел Табиите на прохода Табиите
Качването от кв. Острец до прохода Табиите ми отне около два часа. На прохода туристите или слизат надолу към хижа Тъжа или завиват на запад и нагоре към вр. Марагидик. Аз пък поех на изток към изолираната част от централното било. Не е случайно, че в тази част никой не ходи. Цялото било е обхванато от висока и гъста хвойна. Тук-там си личи някаква пътека, но тя е по-скоро въображаема. В началото си вижда доста висок връх, който помислих за Зелениковец. Оказа се, че въпросния Зелениковец е доста далеч на изток. До него има още два по-малки върха без имена. От самото начало започна продължително и мъчително провиране през хвойната с много дращене и бодене през краката.
Билото назад към Марагидик и прохода Табиите. Вижда се гъстата хвойна по билото.
Билото на юг е спокойно и се спуска постепенно към долината на река Тъжа. От север е съвсем различно. Постепенно става все по-отвесно. Започнаха да излизат и отделни групи скали.
На север към кв. Острец и гр. Априлци
Между малките безименни връхчета и връх Зелениковец е местността Вълча могила. Името Вълча могила е много подходящо заради „вълчия” пейзаж на север и заради болките от дращенето на хвойната. Тук е царството на най-гъстата хвойна. Освен, че си издрах здраво краката се наложи да се кача и да се спусна и по двете връхчета. В края на Вълчата могила и в подножието на връх Зелениковец се стига до две паметни плочи-стара и нова. По време на Априлското въстание през 1876 г. тук е разбита въстаническата чета от с. Кръвеник. Телата на четниците са били насечени и хвърлени в пропастта.
Новата паметна плоча на загиналите през Априлското въстание четници от с. Кръвеник
Пропастта в която са хвърляли телата на четниците. Това е така наречената Кървава стена.
От прохода Табиите до връх Зелениковец билото е ориентирано на североизток, а след Зелениковец завива на югоизток към върховете Плочата и Устриката.
Връх Зелениковец и покритото с хвойна било
Зелениковец е отвесен от север и от изток. Пропастта е дълбока няколко стотин метра.
Отвесната източна част на връх Зелениковец
Върха сигурно изглежда грандиозно гледан отдолу откъм долината на Мокра Бяла река. След Зелениковец последва ново слизане и качване до връх Плочата. Върха отгоре наистина е плосък като плоча и е покрит изцяло с хвойна. Трудно му намерих котата.
Връх Плочата се е скрил в хвойната
От източната си страна е отвесен като Зелениковец. Само, че тук пейзажа наистина е алпийски. Отвесна пропаст с накацали по нея огромни борове. Последва ново слизане и качване на връх Устриката. Връх Устриката също е плосък отгоре само, че хвойна не е толкова много. И няма пропаст. Според мен единственото място за слизане на север от билото е именно откъм връх Устриката. От връх Устриката на юг излиза ребро, което свързва централното било на Стара планина с масива Триглав. Връзката е при връх Гроба. Аз подсякох връх Гроба от запад и се включих към пътеката Ком-Емине. От прохода Табиите до вр. Устриката ми отне около 2.30-3.00 часа. Предвид гъстата хвойна в началото съм го изминах доста по-бързо отколкото очаквах. В края на билото към връх Устриката влязох за кратко в мъглата. Веднага щом започнах да се спускам към долината на река Тъжа мъглата се вдигна.
Слизам към долината на река Тъжа
По дебелата пътека бързо стигнах до реката, а там слънце. Някакви мъже, голи до кръста, си правеха плажа. Срещнах и туристи, които естествено не вървяха като мен по билото. На хижа Тъжа си налях вода и реших да се връщам по друг път.
Хижа Тъжа
Знаех, че от връх Марагидик има пътека към кв. Острец. Минава през паметника на четниците от четата на Цанко Дюстабанов. Знаех и каква е денивелацията и какъв е джендем надолу. Въпреки това реших, вместо да слизам, да се кача на Марагидик. Все още не знаех, че към джендема и голямата денивелация ще се добавят гъста мъгла и силен дъжд. От хижа Тъжа връх Марагидик се изкачва за по-малко от един час.
Древният път през прохода Табиите
Някъде на стотина-двеста метра преди върха влязох в мъглата и веднага започна да ръми. На върха направих няколко мъгливи и дъждовни снимки на котата и започнах да се спускам.
На връх Марагидик
Дъжда стана проливен, а спускането изобщо не вървеше. Пътеката надолу съвсем ме дезориентира. Първо се върви на север, после на запад, после на юг. Понеже отвсякъде има пропасти пътеката ги заобикаля, като прави три-четвърти кръг около върха.
Оттук трябва да е пътеката, но нищо не се вижда
Жалко, че нямаше видимост за да снимам спускането. Или може би беше по-добре, че не виждах откъде слизам.
Стара снимка от друг фотоалбум. Слагам я за да покажа откъде се слиза.
В началото пътеката изобщо не е маркирана, но си личи в тревата. Тук-там има чучки. При влизането в гората има и някаква синя маркировка, която е крайно недостатъчна. Маркировката се оправя чак след паметника на Цанко Дюстабанов.
Паметника на убитите четници от четата на Цанко Дюстабанов в м. Равни бунар /Бунаря/
Изкачването ми отне около два часа. Слизането ми отне около 4 /четири/ часа! На места пътеката е гъсто обрасла и едва се оправях дори и с GPS-са в ръка. Поради силния дъжд и мокрите листа падах постоянно. Накрая мокър и премръзнал излязох на някакъв черен път. След един-два километра бях в кв. Острец.
GPS трак
ВСИЧКИ СНИМКИ
GPS track
Тагове:
в тихия пролетен дъжд....
„С огъня шега не бива” в Бойница
Стихове, които е хубаво да бъдат прочете...
„С огъня шега не бива” в Бойница
Стихове, които е хубаво да бъдат прочете...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Антон
06.06.2012 17:28
06.06.2012 17:28
Много хубав разказ! За ходенето вече писах. Сега проверих - качвал съм Марагидик по този маршрут пролетта на 2006г., маркировката не беше по-добра, но достатъчна, но пътеката си беше ОК, не беше обрасла - то това не е чудно наскоро ме изненада една пътечка в Плана, от Златната рибка нагоре по дясното ребро, така е обрасла, че е почти непроходима, а преди 3-4 години си беше нормална.
Иначе добре си спомням три-четвърти кръга при самия връх, много е странно, но пък иначе ще е доста по-трудно.
Миналата пролет се опитах да стигна от пътя "Видима - Видимско пръскало (по.точно водохващане) до паметника на Ц. Дюстабанов по т.нар. екопътека Балканджии - беше такава кал и така разорана, че след 15 мин. се отказах - един от малкото пъти които ми се е случвало, явно не бях уцелил сезона - да си минавал от там?
цитирайИначе добре си спомням три-четвърти кръга при самия връх, много е странно, но пък иначе ще е доста по-трудно.
Миналата пролет се опитах да стигна от пътя "Видима - Видимско пръскало (по.точно водохващане) до паметника на Ц. Дюстабанов по т.нар. екопътека Балканджии - беше такава кал и така разорана, че след 15 мин. се отказах - един от малкото пъти които ми се е случвало, явно не бях уцелил сезона - да си минавал от там?
От вр. Марагидик се спуснах към Турски рът. От върха надолу има няколко отвесни рида с остри скали. Ако си ходил на Злите потоци в Рила-същото е. От върха видях някъде долу една поляна /Турски рът/ и се спуснах към нея без маркировка и пътека. На поляната изскочи синя маркировка и табела, че това е Пътя на балканджиите. Надолу маркировката излиза на пътя за Видимско пръскало до една изоставена къща. Ходенето го има в snimka. Това е най-прекия път от хижа Тъжа към кв. Видима.
цитирайКачвал съм се на Марагидик два пъти, първият път беше през гората и покрай паметника на Ц.Дюстабанов. Бая стръмничко си беше. Поздрави!
цитирайОткъм кв. Видима, по Турски рът.
цитирайEй, всичко знаеш за тези планини! Ама ние от там се качихме, през Видима.
цитирайОт Турски рът не през паметника на Цанко Дюстабанов, а направо нагоре по ръба на рида. Много е екстремно, но и много красиво.
цитирай