Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2012 10:21 - с. ЧИФЛИК-вр. ТУМИН ДЯЛ-вр. БОБА-вр. МИШАТА ПОЛЯНА-23.05.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 11367 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 04.06.2012 10:24


    От с. Чифлик към централното било на Стара планина има цели три маркирани туристически пътеки. Първата пътека тръгва от хотелите с минералната вода, по-точно от хотел „Дива”, и минава през връх Тумин дял. Втората пътека е от хижа Хайдушка песен и върви покрай Рогачевска река. Третата пътека започва от едни вили над хижа Хайдушка песен. Вилите са основно ремонтирани и в тях живеят германци. Преди хижата асфалтовия път се разклонява. Северното разклонение е маркирано и води през германските вили до връх Ушите. Късната есен минах по една от пътеките - от х. Козя стена до х. Хайдушка песен. Сега дойде ред на втората пътека – от хотел „Дива” през Тумин дял. Тръгнах малко по-късно от обикновено, защото изчаках дъжда да спре. Някъде към 10 часа дъжда спря и аз веднага тръгнах нагоре. Пред хотел „Дива” има малко асфалтово площадче от което тръгва черен път в западна посока.

image
                    Хотел "Дива" и билото над него. Маршрута започва оттук.

   Едва ли има по лек път към билото на планината. От с. Чифлик до връх Тумин дял се отхвърля за около час основната денивелация, като се върви само по черен път. Черният път е прокаран по ребро, което излиза от връх Тумин дял. Реброто разделя реките Рогачевска и Козещица. Казаха ми, че има черен път и по река Козещица, но от края му тръгва много стръмна пътека. Пътя през Тумин дял удобно изкачва по реброто с многобройни змиевици. Маркировката е бяло и жълто. Сложена е много нарядко, но всички отклонения от черния път са маркирани с табелки. В началото пътя пресича няколко полянки. По-нагоре се върви само през гъста гора. Пътеката подсича връх Тумин дял от запад, като минава почти през котата му. Върха е гъсто обрасъл с гора от три страни, но от южната си страна е гол. Там има голяма поляна, покрита с папрат.  Името на поляната е …Папратлива поляна.

image
                    Папратливата поляна, пътеката и Козята стена над тях

   От тази поляна се откриват първите гледки към централното било. Виждат се отвесните северни склонове на резерват Козя стена.

image
                                                                      Козя стена

    При връх Тумин дял черният път преминава в пътека. Тук е и началото на резерват Козя стена. След още малко изкачване се излиза на заслона на Дачо Дачев. Представлява импровизиран дървен заслон с покрив от ламарини.

image
                                                                 Заслона на Дачо Дачев 

    При нужда може да се ползва. Около заслона има кът за отдих с пейки и са поставени няколко информационни табели. Заслона е важно място, защото на него се събират пътеките от Тумин дял и от хижа Хайдушка песен.

image
                                                   Тройният разклон при заслона

   На около 5-10 минути след заслона се излиза над гората в м. Киселинча. Местността Киселинча е гола поляна надвесена над долината на Рогачевска река.

image
                                                 Долината на Рогачева река

    Виждаха се Ветровите преслап, както и централното било на запад към връх Котето.

image
                                             Към Ветровити преслап в най-ниското

   От Ветровити преслап до вр. Ушите билото е известно като Трионите. След Киселинча се подцепва връх Кучето от запад и се излиза на централното било в м. Ветровити преслап и на пътеката Ком-Емине. Аз не стигнах до преслапа. Малко преди него завих на изток и започнах да изкачвам връх Кучето.

image
                                                                             Връх Кучето

   Върха е доста стръмен и силно лавиноопасен. Зимата от м. Киселинча трябва задължително да се изкачи Кучето и след това да се слезе до Ветровити преслап. Малко след като завих нагоре към Кучето влязох в гъста мъгла.

image
                                                   Паметника със ските на връх Кучето

image
                                                                     Въжетата на връх Кучето

    Започна леко да вали. Надявах се да снимам чудната панорама на Козята стена, но не стана. За последните седем месеца за втори път минавам оттук и за втори път има мъгла. Изкачих по зимната маркировка върховете Кучето и Боба и слязох на лятната пътека.

image
                                                                           На връх Боба

   Времето беше много лошо, дъжда се усили и липсваше всякаква видимост. Нямаше никакъв смисъл да качвам връх Козя стена и да вървя по въжетата без да имам гледка. Подсякох вр. Козята стена и излязох на Паметника на съветските летци.

image
                                                        Паметника на съветските летци

   Паметника е точката която разделя Кендабалкан от Бальовата /Горялата/ планина. Първоначално мислех да ходя по билото на изток до Беклемето и оттам да търся път на север към село Бели Осъм. Сега в това лошо време реших незабавно да слизам надолу. Видях на
GPS-са някаква пътека от билото към село Бели Осъм. Излизаше от централното било съвсем скоро след паметника. Заобиколих по лятната пътека от север първия връх от Бальовата планина и излязох на много добра отбивка. В северна посока, през дебелата хвойна, имаше широк офроуд-път.

image
                                                   Назад към Бальовата планина

    Тръгнах да слизам по него и мъглата веднага се вдигна. То така става обикновено. Мъглата се задържа само по най-високите части на билото. Пътя беше прокаран по върха на едно много дълго ребро.

image
        Реброто напред към върховете Мишата поляна и Яловата могила

   Реброто завиваше на североизток към село Бели Осъм. При вдигането на мъглата изплуваха невероятно красиви гледки. Дълги ребра и дълбоки долини обрасли с букови гори.

image
                              Към долината на река Бели Осъм и предбалкана

  Стара планина от север е значително по-гориста и по-дебела отколкото от юг. В началото слизах доста рязко надолу. Стигнах до една чешма. Около чешмата имаше всякакви животни - коне, сърни, зайци. В мъгливото време си бяха позволили да напуснат укритията си в гората и да излязат на поляната. След чешмата се върви дълго време само водоравно. Минава се покрай върховете Мишата поляна и Яловата могила. Мишата поляна беше цялата в огромни къртичини.

image
                                                                         Мишата поляна

    Може би по тоя край на къртиците викат мишки. Времето започна да се оправя. Мъглата се вдигна и дъжда спря. Само централното било беше още в мъгла и от Козята стена се виждаше само най-източния и край. Пътя след всеки завой започна да завива все по на изток. Бях подгизнал от дъжда и вкочанен от студа. Не ми се ходеше вече към Бели Осъм и затова реших да слизам към Чифлик. Вече се виждаше добре и успях да си избера едно по-сгодно място за слизане от западната страна на реброто. Заслизах без пътека надолу и съвсем скоро стигнах до черен път.

image
                           Черният път и най-източния край на Козята стена

    Вече виждах къщите на Чифлик.

image
                                                                       Село Чифлик

   Пътя се спусна много рязко надолу и излезе на най-горните  чифлишки имоти. След около 30 минути бях при първите къщи на Чифлик. Всъщност селата Бели Осъм и Чифлик са свързани помежду си. Табелата, която ги разделя е условна. Черният път ме изведе някъде в най-източния край на Чифлик. Завих по основното шосе на запад към хотел „Дива” и след няколко завоя ме взеха на „стоп”.

image
                                                                GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track



Гласувай:
7
0



1. анонимен - Антон
05.06.2012 12:00
Маршрутът ми е от любимите, а и доста съм обикалял в района - по едно време често отсядахме в хотел Дива. Най-бързото слизане от билото е веднага след паметника на летците надолу и леко в дясно, по едно време се различава пътечка (разбира се в мъгла и непознаване на местността не го препоръчвам). Щом се влезе в гората се хваща наляво подсичащ черен път, който минава под вр. Козя стена и слиза по реброто към вр. Седлото. По някое време наляво се отбива пътека през поляните Борови равнища и слиза точно на края на пътя по р. Козещица. Първият път минах маршрута нагоре, където е по-лесно за ориентация. Има дори много стара светлосиня маркировка. Нагоре помага, надолу - не много. Пътеката не е стръмна, противно на това, което са ви казали.
Обаче пътеката от х.Хайдушка песен до заслона Дачев е повече от стръмна. Препоръчвам я само за качване, но само за попълване на списъка от минати маршрути:). От хотел Дива има и пряка пътека по Тумин дял, която спестява част от първоначалните завои на пътя, навремето беше дори маркирана, но впоследствие прорасна и не знам дали е проходима.
Видях и другото ходене посока Тъжа, то е доста по-сериозно. Аз само съм се качвал от Острец до Мара Гидик през паметника на Ц. Дюстабанов със слизане по пътя. Това кръгче горе по билото би ми дошло в повече, честно казано.
Успехи.
цитирай
2. pelitko - Здравей Antoon!
05.06.2012 13:42
По пътеката от заслон Дачо Дачев към хижа Хайдушка песен съм слизал през ноември 2011 и съм писал за това в блога. Другия маршрут наистина е много по- дълъг и сложен. Ще го опиша по-късно и него в блога. От това което пишеш оставам с впечатлението, че ходиш с GPS. Пускаш ли някъде траковете?
цитирай
3. toninabog - Поздрави!
05.06.2012 14:07
Аз не познавам тази част на планината и някои върхове ги чувам за първи път.Заради това постинга ти ми беше много интересен!
цитирай
4. pelitko - Здравей Toninabog!
05.06.2012 14:30
Следващите върхове са още по-непознати и много по-интересни. Ще пусна следващият постинг може би утре.
цитирай
5. анонимен - GPS
05.06.2012 15:51
Честно казано имам GPS, но не го ползвам. Ходих няколко пъти с него, ама едно че ми се губи тръпката (все пак човек трябва да се поизгуби от време на време!), а и непрекъснато го гледах, та се отказах. Това за слизането към хайдушка песен съм го пропуснал, първо гледах да изчета непознатите ми маршрути, за да открадна някоя идея.
цитирай
6. pelitko - И аз така правя!
05.06.2012 16:33
Наистина е интересно да се поизгубиш. Аз успях и с GPS-са от другата страна на Кучето. По въпросния маршрут втория ден от х. Васильов към Христо Даново трябваше да мина от юг на билото през връх Голямо Орозтепе. Беше голям студ и GPS-а ми трепереше в ръката. Слязох надолу напосоки и попаднах на чудно красиви места. Балкана откъм Христо Даново нагоре трябва да го мина на поне още четири места.
цитирай
7. анонимен - Христо Даново
06.06.2012 17:14
Това за Христо Даново и Розино е вярно, това си е отделна планинка. Миналата и по-миналата година се запалих след като дълги години го бях гледал само от билото и ходих 4 пъти - 2 от Розино и 2 от Христо Даново, бях замислил и за тази, ама нали станаха едни истории с едни мургави събратя от тези села и пише, че има доста напрежение там, та се отказах. И без това последният път над Хр. Даново тъкмо като се прибирах до колата една групичка от 10-12 тъмни субекта беше наобиколила колата и внимателно оглеждаше съдържанието вътре, мисля че се появих в последните една-две възможни минути. Ще го оставя за другата година.
цитирай
8. pelitko - 4 пъти
06.06.2012 19:28
Точно това ще направя и аз - 2 от Розино и 2 от Христо Даново!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 876413
Постинги: 76
Коментари: 357
Гласове: 292
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930